Около 120 000 македонци имат официално българско гражданство. Повечето от тях са в страни от ЕС. Около 30 000 са в Северна Македония, пише в сайта tribuna.mk журналистът Владимир Перев.

Едва169 души обаче са заявили, че ще гласуват на 2 април в секциите в югозападната ни съседка. Очаква се реално правото си на вот да упражнят около 300-350 граждани. Най-много заявления са подадени в Кавадарци – 42, в Прилеп – 41, има подадени в Струмица и в Тетово. Най-малко са изявилите желание да гласуват в Битоля – 9. Това става на фона на затварянето от властите на българския клуб „Иван Михайлов“ в града.

В Охрид, където предстои да бъде закрит клуба „Цар Борис III“ и беше пребит неговия секретар Християн Пендиков, не се е регистрирал нито един желаещ да гласува. Във Велес също никой не е посмял да обяви, че ще гласува. Авторът на публикацията коментира, че македонските българи в ЕС също не смеят да отидат да гласуват, защото се боят, че властите в Северна Македония ще узнаят за волеизявлението и това ще им създаде проблеми.

За пример журналистът посочва, че никой не следи гласуващите албанци или сърби в Северна Македония, защото те са вписани в конституцията на страната като съставни етноси. Докато македонските българи не са вписани, въпреки изричното настояване от страна на българската държава.

„Македония вероятно е една от последните страни в света, където думата „фашизъм“ се изговаря крайно безотговорно от властовите институции. От това следва, че думата „комунизъм“ се смята за привилегия за една нация и държава. Македонските българи са стигматизирани с някакво тяхно „фашистко минало“, за да се прехвърли този „фашизъм“ към днешната част от македонските българи. Тази стигматизация завършва с ненаказаното насилие, както беше при подпалването на клуба „Иван Михайлов“ в Битоля и заплашителното пребиване на Християн Пендиков в Охрид, член на клуба „Цар БорисIII“, пише Владимир Перев в статия озаглавена „Избори, натиск, насилие…“.

Съставил: Иво Иванов