От прозореца на своето ателие той съзерцава царствения силует на планината и макар пред очите му да се въздига една и съща гледка, върху художническото платно нанася отсенки, доловими единствено за чувствителното му око на съТворец. “Създател на пейзажна живопис с нежни колористични вибрации”, “Автор на одухотворени природни портрети”, “Творец на живописна тъкан, моделирана с прозрачност и лазурни багри” – неговите картини са видими за всички, които съзират зад красотата на природата Божията душа.
Изложбата “Атанас Михов (1879-1975). Живопис и рисунки” на галерия “Лоранъ” представя забележителна колекция от произведения на един от първите майстори на пейзажния жанр у нас. Голяма част от маслените творби разкриват най-различни късчета от българската природа, но тук са и рисунките сред окопите, които той създава като военен художник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Атанас Михов се ражда през 1879 г. в Стара Загора. Първите стъпки към мечтата си да бъде художник прави в родния си град, където негов учител е италианският възпитаник Георги Евстатиев.
“Атанас Михов от ранна възраст се сблъсква с европейската школовка на Георги Евстатиев, който засилва интереса му към рисуването – разказва изкуствоведът Людмил Веселинов. – Друг любопитен момент е попадането му в Държавното рисувално училище в класа на проф. Иван Мърквичка. Там специализира при проф. Ярослав Вешин – голям преподавател за времето си, към когото изказва своята пристрастност. Този автор оставя ярка следа в творчеството му и чрез него можем да се докоснем до онази пастьозна живопис на Атанас Михов с повече насищане на живописния слой, с по-богато боравене с нож и шпатула. И тъй като релефната живопис е присъща също за творчеството на Ярослав Вешин, младият художник го споменава за свой духовен баща.”
Людмил Веселинов отрежда престижно място на Атанас Михов в прохождащото след Освобождението българско изобразително изкуство, поставяйки го редом с най-добрите родни пейзажисти Георги Евстатиев, Никола Танев, Марио Жеков, Бенчо Обрешков, Пенчо Георгиев, Георги Попов-Джон, Васил Стоилов. След дипломирането си художникът се посвещава на учителството и окрилява съвсем млади хора в няколко града, следвайки примера на своя пръв наставник. А след войните поделя времето си между работата като преподавател и увлечението си към пейзажа.
“Основният корпус в творчеството на Атанас Михов е свързан със София – добавя изкуствоведът. – 1923 г. става ключова за неговата кариера, защото е назначен за учител в Княжево (днес квартал на столицата – бел.ред.). Връзката на Княжево с планината Витоша – този забележителен сюжет, ще бъде многократно използван и интерпретиран в неговите композиции.”
Художникът изгражда ателието си именно в подножието на Витоша, откъдето се разкрива приказната гледка от неговите творби. Разбира се, той пресъздава достолепния простор пред своя взор и в Родопите, Пирин, Рила – с благодарност пред обгърналата го като в прегръдка смълчана красота.
До края на почти вековния си живот (отива си от този свят на 96 г.), Атанас Михов остава верен на пейзажната живопис – дали за да се дистанцира от пропагандните шаблони на новата власт или просто защото намира утеха сред природата.
“Той е последовател на импресионистите и на постимпресионистите с множеството си експерименти над природните сюжети – казва още Людмил Веселинов. – Затова и ателието му в Княжево се превръща в своеобразен изследователски център на природата. Сутрин рисува планината по един начин и по съвсем различен наобед, в късния следобед и вечерта. Една и съща планина, една и съща гледка използва многократно в творбите си – прекрасни и различни сами по себе си. В тях изследва топлата и студената светлина, сянката, слънчевия лъч, който попада над планината, играейки с тази композиция много пъти в своето творчество. И може би наистина е намерил спокойствие в пейзажния жанр.”
През богатия си творчески път Атанас Михов участва в множество изложби, някои от които самостоятелни. Талантът му бива признат и зад граница – той излага свои произведения в Рим, Венеция, Виена, Берлин, Пилзен, Прага, Бърно. Оставя хиляди платна, за които големият художествен критик Стефан Митов пише: “Той изведнъж и с голяма не само за времето си смелост направи първата голяма крачка в българската пейзажна живопис и я издигна на истинска художествена висота, освобождавайки я от оковите на шаблона и наивното дилетантство.”
Изложбата с творби на Атанас Михов може да се види в столичната галерия “Контраст”, на която галерия “Лоранъ” гостува, до 18 април т.г.
Снимки: Галерия “Лоранъ”
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...