"Тайната на промяната е да съсредоточите цялата си енергия не върху борбата със старото, а за изграждането на новото", е казал Сократ. И в България искаме промяна, но не спираме да се борим с призраците от миналото. Вече втора година гласуваме за Народно събрание, но избраниците така и не успяват да разчетат посланията на избирателите, които наказват политиците с ниска избирателна активност и пъстър вот. Бариерата от 4% за парламента успяват да преминат практически несъвместими политически формации, които вместо да помислят за неотложните държавни дела, изпадат в дребнотемие и битки за власт.

Управленското уравнение, пред което са изправени основните политически сили, остава почти непроменено, а ситуацията очевидно изисква те да търсят мостове помежду си, за да установят диалог.

Дали обаче избраните са готови за подобен диалог?

На челни позиции отново са две формации, които афишират евроатлантическа ориентация и на пръв поглед биха могли да съставят правителство. От друга страна, нека не забравяме, че по време на правителството на Кирил Петков (Продължаваме промяната) бяха повдигнати обвинения срещу лидера на ГЕРБ и негови приближени. Затова и обединението между първите две политически коалиции (ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ) изглежда някак невъзможно, освен ако не направят сериозен компромис. Според някои политолози част от коалицията "Продължаваме промяната – Демократична България" ще е склонна да си сътрудничи с ГЕРБ, но друга част ще предпочете по-скоро нови избори. На практика не може да има и правителство на една от двете големи партии с ДПС, защото гласовете не стигат.

Социолозите виждат полезен ход към правителство на малцинството с плаващи мнозинства, но такава конфигурация няма да бъде стабилна. В същото време, за избирателите е по-важно основните две политически сили да не бягат от отговорност и да направят усилия в рамките на този парламент.

Изпъква и разделението между т.нар. "прозападни либерали" и по-консервативно мислещите. "Българите и от двата лагера за пореден път показаха, че всеки от тях има своето право на съществуване", подчерта в интервю за БНР политологът Първан Симеонов. Той изтъкна още, че българският народ не е чак толкова много евроатлантически настроен, а по-силно "евро", като за "атлантизма" мисли по-скоро прагматично. Затова, трябва много да се внимава политическият елит да не отиде в прекалено прозападна, за масовия български вкус, посока. По думите му, прозападните либерали в България гледат твърде високомерно на всички останали и това е част от проблема.

В крайна сметка, близо 60% от българите отново не гласуваха, затова би било трудно да приемем, че мнозинството от останалите 30% изразява нагласите на обществото ни. На фона на повтарящите се за пети пореден път конфигурации, изпъква и една формация, която буквално удвои избирателите си. Засега тя не говори за властови позиции, а за преразглеждане на приоритетите на страната ни. "Възраждане" издига на първо място националните интереси на съгражданите си и отказва да приеме пътя, който начертават първите две политически сили.

А какво мислят българите?

Ясно е, че отхвърлят партиите на статуквото и в същото време искат да накарат политиците да мислят конструктивно и да покажат действия, които да изведат страната ни от несигурността, мизерията и противопоставянето.