Една перла беше добавена към репертоара на българската Национална опера – балетът „Ана Каренина“ на хърватския хореограф Лео Муич. Поради огромния интерес след обявения за последен спектакъл в неделя, 9 април, Софийската опера добави две допълнителни представления - на 27 и 28 май.
Радио България разговаря с автора на "Ана Каренина“, световноизвестния хореограф Лео Муич.
Лео прави впечатление на високоинтелигентен и леко надменен мъж – артист до мозъка на костите. Вярва, че модерният човек трябва да знае езици и се опитва да научи езика на всяка страна, в която е работил. Българският му е доста добър, но разговорът е на английски, тъй като на този език се изразява по-свободно.
Кой е Лео Муич?
Той е танцьор и световноизвестен хореограф. Възпитаник на Белградското балетно училище, в началото на войната в Югославия напуска страната и заминава за Лозана, където учи в школата на Морис Бежар. Танцувал е хореографии на Бежар, Жири Килиан, Уилям Форсайт, Мац Ек и повечето съвременни известни хореографи.
Освен автор на постановката "Ана Каренина“, която е правена за Хърватския национален театър в Загреб през 2014, Лео Муич е създател на балетите “Великият Гетсби“, "Орфей“, "Шехеразада“, "Опасни връзки“, „Гордост и предразсъдъци“ и "Сън в лятна нощ“. "А догодина в Загреб ще поставям "Хамлет“,– разкрива той пред репортера на Радио България Елизабет Радкова. – Обожавам да създавам балети, които никой не е правил. После мисля да направя Граф Монте Кристо, Кралица Марго...“ По отношение на изкуството си, Лео е взискателен, дори суров.
Разбира се това, което ни вълнува, е какви са впечатленията му от трупата на Софийската опера.
"Подготовката на танцьорите се различава драстично: имаме абсолютни суперзвезди, а редом с тях балетисти, които никоя трупа не би наела. Бих казал, че съставът е еклектичен, с огромна разлика в нивото на танцьорите. А една компания е толкова добра, колкото най-слабото си звено. Да вземем трупа като Щутгардския балет - там разликата между кордебалета и премиер солистите не е чак толкова голяма. Хората, които днес са постъпили като кордебалет, утре може да станат солисти и дори прими. А тук хората от кордебалета се примиряват с позицията си и като че ли спират да работят. Наистина, може ли да кажете, че тези хора идват от едно и също училище?“
Да, уверяваме го, от едно училище са.
"Не може да обвинявате училището за техния неуспех – коментира той. – Тяхна работа е да се стараят да се усъвършенстват. Може би се успокояват, понеже са на постоянен договор.“
Лео коментира и репертоара на Софийската опера, който е почти изцяло класически:
“Вижда се здравата връзка със Съветския съюз. Имаме „Лебедово езеро“, „Корсар“, после „Лебедово езеро“ и може би... „Корсар“ – иронично, макар и не напълно справедливо отбелязва гост-хореографът. – Сложно е да се говори за развитие на трупата и адекватността ѝ към танцовата действителност на 21 век. ”
Балетните трупи в цяла България се интернационализират през последните години. В тях постъпват танцьори от Португалия, Великобритания, Италия, дори Япония. За хърватския хореограф това е положителна тенденция.
"Вярвам в международните трупи. Не смятам че един Национален театър трябва да служи на потребностите на балетното училище (Националното училище за танцово изкуство – бел. ред.) Не е важно Софийската опера да има български балетисти. Важното е да има възможно най-добрите танцьори.“
Ето какъв е съветът му към бъдещите балетисти:
“Ако наистина искате да танцувате, дръжте се тогава като онази японска балерина, която е влязла онлайн и се е озовала на място, за което не е чувала, като Стара Загора, Бургас или Варна. Излязла е от японската си зона на комфорт и сега е в страна, където улиците нон-стоп се ремонтират, яде баница и живее с невероятно мизерната си заплата, но е щастлива, защото играе балет.”
Животът на танцьора, а и на хореографа, е суров. Но не и за Лео Муич. „Аз си живея чудесно. Работя много, уважавам работата си, танцът ми е дал всичко, с което разполагам, той ме е определил като личност. Благодарен съм, че мога да живея добре като работя това, което обичам. За успеха трябва да се работи. Не съм се родил успял.“
Вижте още:
Снимки: Софийска опера и балет
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..