В смразяващото зимно утро слънцето обагря една стилизирана гора, разтваряйки в деликатни тонове нощния мрак и белотата на снега. “Северна приказка” е картина на Нели Ненкова – българска художничка, която живее в Канада. Творбата й може да бъде видяна в галерията “Джон Б. Еърд” в Торонто в годишната изложба на най-старата асоциация на художниците Ontario Society of Artists.

Изложбата “Цветни пръски”, символизираща възраждането и презареждащите цветове на пролетта, съдържа 34 картини, избрани сред произведения на над 200 художници. Със своята „Северна приказка“ Нели Ненкова спечели наградата на журито за високи постижения.

“Трудно е да намериш цвят в белотата, но чрез една нова техника, която открих за себе си, реших да пресъздам зимен пейзаж – казва тя пред Радио България. – В него линиите, наподобяващи дървета, въвеждат зрителя в атмосфера на спокойствие чрез изгрева в една ранна утрин.”

Художник, дизайнер, графичен дизайнер – Нели Ненкова открива в заниманията си различните лица на един и същ творчески процес. Когато е на десет, учителката й по рисуване в Добрич забелязва нейния талант. Впоследствие завършва изобразително изкуство и моден дизайн, а когато се установява в Канада заедно със своя съпруг, записва графичен дизайн. И макар да се разминава с намерението си да учи в модна академия в Рим, където е приета, поглежда философски към несбъднатата си мечта. “Радвам се и на добрите, и на лошите неща, които се случват, защото вярвам, че те ни учат и ни карат да ставаме по-добри и да се развиваме”, добавя художничката.

Когато завършва графичен дизайн, един артистичен директор случайно вижда нейни графични работи и илюстрации и й възлага първата задача в киното за филм на телевизионния канал “Холмарк”.

“В Съдбъри, където живея, киноиндустрията е доста развита и тук идват много американски продукции – разказва Нели Ненкова. – Харесва ми, защото всеки филм, в който участвам, е различен. Например през м.г. бях първи асистент на артистичния директор в The Protector и създадох някои от основните дизайни на този канадски филм, който наскоро спечели награда. Щастлива съм, че се занимавам с графичен дизайн, тъй като ми дава един нов път на изразяване чрез изкуство – не само с четката, но и дигитално. И до известна степен е лесно, защото чрез компютъра можеш да се върнеш една стъпка назад, докато работейки с боите, това е невъзможно.”

Както и в истинския живот, превърнат в тема на изложба с творби, разкриващи лични преживявания по време на пандемия. Сред избраните картини на художници в Онтарио е „Километри мълчание“ на Нели Ненкова. Чрез своето платно тя предприема пътуване към себе си, поглеждайки към изпитанието през очите на млада жена.

“Често ние виждаме само физическото състояние на хората, но всички имаме своите мисли и преживявания, които остават скрити за външния свят – казва художничката. – И колкото повече общувам, се убеждавам, че споделяме едни и същи радости и тревоги, без значение в коя точка на света се намираме. Пандемията доказа, че като човешки същества всички се нуждаем от обич, от това да бъдем прегърнати, да се подкрепяме, да даваме надежда един на друг. В този смисъл Covid-19 оказа и доза положителен ефект, защото се бяхме превърнали в хора, движещи се по течението, и имахме нужда от спиране, за да погледнемсебе си и всички около нас. А чрез картината избрах светли тонове, които да покажат, че има светлина въпреки всичко.”

В момента Нели Ненкова работи върху художествен проект, който представя 21 жени от 21-и век – “в една и съща поза, представителки на различни раси и малцинства”. Целта й е да покаже колко еднакви сме като жени, но същевременно различни, тъй като културната принадлежност ни определя. Един от портретите е на българка.

“Започнах да се интересувам от българските носии, защото в тях е събрано изключително много знание – продължава Нели Ненкова. – Започнах да разглеждам традиционни облекла на хора от различни държави и да откривам сходства, например нашите шевици имат близки елементи с тези на ацтеките. Може би ще събера в книга възможно най-много шевици от българския фоклор, тъй като всеки район си има своя собствена традиция и носия. Ние сме различни дори в нашата малка България.”

Една от мечтите на художничката е да се завърне – на първо време чрез изкуството си, в родния Добрич, където да направи втора самостоятелна изложба. “Бих искала да се върна в България, защото мисля, че мога да помогна по някакъв начин да направим нашата родина още по-хубава”, казва тя, изтъквайки, че у нас има много талантливи хора, които не получават нужното внимание. И в заключение добавя: “Изкуството е важно, а аз като негов представител имам мисията да нося повече красота в дните на хората.”

Снимки: Нели Ненкова