Тема, която вълнува хиляди земеделски производители у нас е обединяването в обща Аграрна камара. Предимството е, че с общи усилия земеделците ще мога да работят в партньорство с държавата за решаване на собствените си проблеми, а също и да имат свое представителство в Европейската асоциация на фермерите, която направлява и селскостопанската политика в ЕС.
Идеята за създаване на земеделска камара у нас датира от години, но досега всеки опит е бил неуспешен. Добрата новина е, че в навечерието на Великденските празници т.г. представители на 17 браншови организации, с над 8000 членове - български фермери, учредиха в с. Арбанаси /Великотърновско/ своя национална структура – Българска аграрна камара/БАК/. Основателите посочват за своя важна цел членство на България в Копа-Коджека – най-голямата и влиятелна организация на фермерите в ЕС. Организацията е активен партньор, а когато се налага - и опонент, при вземането на ключови земеделски решения в Брюксел. До момента обаче България остава единствената европейска страна, която не членува в авторитетната организация. /Членове на Копа-Коджека са: Австрия, Белгия, Хърватска, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция, от 2020г. и Румъния/.
„Със самото учредяване на Аграрната камара ние подадохме документи за членство в европейското семейство на фермерите Копа - Коджека – казва за радио България Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация:
„Всички неприятности нямаше да ги има, ако ние имахме представителство в Копа-Коджека и съответно при изработването на стратегическите насоки от Европейската комисия, ние имахме участие в работните групи по картофопроизводство, например. В момента, чрез самото членство в международната организация, ние веднага получаваме право да излъчваме във всеки един сектор представител в постоянните работни групи там. Това е смисълът на нашето обединение, защото искаме да покажем на нашите членове, че обединението е единственият възможен път за просперитет и за устойчивост, доколкото можем да говорим за просперитет в селското ни стопанство. Това е и моделът, с който трябва да влезем в европейското семейство на фермерите. В новоучредената Българска аграрна камара има хиляди членове, но сред най-големите са Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на тютюнопроизводителите, Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, Федерация на развъдните асоциации в говедовъдството, Браншова камара „Плодове и зеленчуци”, Национална асоциация на картофопроизводителите и още малки и големи асоциации на производители. Търсим тези асоциации на земеделските производители, които са готови да приемат предизвикателството и да имат национална представителност. В крайна сметка ние можем сами да се структурираме и да излизаме с общи решения.”
В навечерието на 6 май Симеон Караколев отправи покана към всички да дойдат на Националния събор на Овцевъдите в България. По традиция той се открива навръх Гергьовден - празник на овчарите и начало на новата аграрна година в народния календар. Съборът е с богата тридневна програма и продължава от 6 до 8 май край Петропавловския манастир, до Арбанаси, област Велико Търново.
„Това е сред най-големите събития на открито в цяла България. Миналата година регистрирахме над 200 хиляди посетители за трите дни на събора” – припомня Симеон Караколев:
„На него могат да се видят абсолютно всички културни и стопански аспекти на овцевъдството. Става въпрос за традиции, фолклор, самите животни да се разгледат - разнообразието от породи овце и кози в България, различните състезания, продукцията от съответното мляко и месо, демонстрация на различни кулинарни рецепти. Фолклорните ни изпълнения, било те танцови или музикални, са свързани с овцевъдството, а не трябва да забравяме, че овцевъдството е най-традиционният поминък на българина.
Специално във фолклора ни във всеки три от пет песни се пее за овчаря, неговото стадо или нещо свързано с овчарлъка. Овцевъдните стопанства, които са по-професионално насочени в момента в България, са малко над 7 хил. и това са стопанства с над 50 овце и кози. Но тяхната дейност трябва да бъда облекчена от административни задължения. В момента от овцевъдите се изисква да бъдат администратори, да са ветеринари, да бъдат маркетолози и какви ли не още, а тяхната фундаментална роля е да бъдат производители. И друго немаловажно е, че след промените през 1989 г., след ликвидирането на ТКЗС /кооперациите/, животновъдите останаха без земя. Тогава държавата не положи усилия да оземли българския животновъд и сега ние, след 30 години, трябва да правим точно това. Задължително на нашия събор ще търсим решение и на тези проблеми.”
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
В 11 областни града в страната 1 кв. м. жилищна площ струва под 1000 евро. В 13 областни града цената е от 1000 до 1400. В София и Варна квадратният метър е 2400 евро, каза пред БНР Добромир Ганев от Националното сдружение "Недвижими имоти". В..
ГЕРБ-СДС прекратява преговорите за съставяне на редовно правителство заради отказа на "Демократична България" (ДБ) да подкрепи кандидат от ГЕРБ за премиер, съобщиха от ГЕРБ. "Не беше постигнато съгласие с ДБ за персоналния състав на бъдещо..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В сряда, 8 януари, над Западна и Централна България ще бъде предимно слънчево. Значителна облачност ще се задържи в крайните югоизточни райони, но с..