На 28 май отбелязваме Деня на парковете в България, определен от Министерството на околната среда и водите преди близо четвърт век, през 1999 г.. В страната ни има три национални и единадесет природни, като националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан пазят рядко срещани естествени екосистеми и заемат 1,35% от площта на страната ни. Природните паркове Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Сините камъни, Странджа, Рилски манастир, Русенски Лом и Шуменско плато са 2,31% от територията на България. Хората, които посвещават живота и енергията си за тяхната поддръжка – ландшафтните архитекти у нас са едва 400 души в цялата страна.
"Работата е изключително приятна, защото за разлика от архитектите, ние работим с живи обеми, които се променят както всеки сезон, така и с годините – разказа пред Радио България ландшафтният архитект Александър Недев. – Дървото, което си засадил в един парк или градина, е много приятно да го видиш след 2- 5 -10 години. Първите, които посадих, вече са на повече от 15 години. Това е тръпката за един проектант и ме привлича в тази работа, че онова, което проектирам днес или утре, тепърва ще става все по-интересно."
С Александър Недев говорихме за състоянието на озеленяването в София и проблемите, които се появяват заради недобрата поддръжка, видима на много места в града.
"София се развива по един твърде особен начин. Реално няма свободни територии в централната градска част, които да бъдат усвоени тепърва като зелени площи. За мен обаче са важни и големите зелени площи. Те са тези, които създават сериозното усещане, че около нас в градската среда е зелено“ – обяснява ландшафтният архитект.
Според него, уличното озеленяване също има своя екологичен смисъл, но той застъпва една по-различна теза от установената. По думите му, макар дърветата да са най-сериозният усвоител на прахови частици и въглероден диоксид в един град, до тяхното пълно израстване и развитие минава твърде дълго време. Затова на храстите се възлага много:
"Храстът е мястото, в което може да се задържи изключително много прах и въглероден диоксид, с които се борим. Не забравяйте също, че пълното развитие на един храст отнема 3 или 5 години, докато за едно дърво, подобно време далеч не е достатъчно. В момента имаме сериозен проблем с шумовото и праховото замърсяване. Това означава, че трябва да се търсят варианти на много от териториите да се засадят храстови масиви, с които да се изолират кварталите. В много случаи обаче, поддръжката на храстовите насаждения в градската среда, води до нейното унищожаване или изоставяне в много лош екологичен вид."
Според Александър Недев, тревната площ, оставена във вида, в който е, ще задържа много повече прах, отколкото окосената, но може да повлияе изключително благотворно на чистотата на въздуха и шумовото замърсяване. Озеленяването на покривите на жилищните сгради също е една добра практика, която макар и разпространена в много градове от Европа и света, у нас все още е по-скоро екзотична:
"Важно е покривите да имат добра хидроизолация. Особеното при тях е, че те създават една проекция на зеленината, която е била на територията на сградата, но във височина. По този начин, на практика, не се губи зелена площ. Тези градини могат да бъдат направени със съответните места за почивка с пейки, езерца и т.н. , превръщайки пространството в един оазис. У нас това все още е трудно приложимо заради нормативната уредба и донякъде заради стойността, макар тя да не е пречка, ако законът позволява по-голямата част от озеленяването, да бъде на покрива на сградата. Към момента, това е разрешено единствено в самия център на София."
Снимки: БТА, БГНЕС, unsplash.com,
Вносът на работна ръка от държави извън ЕС е рекорден, но не покрива нуждите на бизнеса. От началото на годината само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави. Това е с 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата..
18 март 2025 г. е Ден на национален траур и у нас в памет на жертвите, загинали при трагични обстоятелства в гр. Кочани, Република Северна Македония. Решението за това взе вчера Министерският съвет. Българското правителство изказва..
Пещерен клуб "Под Ръбъ" представя фотографска изложба, по повод 96 години от началото на организираното пещерно дело в България. Експозицията, която се открива на 18 март, на Моста на влюбените до Националния дворец на културата, съдържа 60 кадъра,..
Чакаме македонската страна да реши дали има нужда да бъдат взети още 10 души от пострадалите при пожара в Кочани. Това каза президентът Румен Радев..
Шестима жители на град Кочани от Северна Македония пътуват към болница "Пирогов" в София, за да дадат кръв. Те са с рядката кръвна група А, отрицателен..
Тежко остава състоянието на 14-те пострадали при трагичния инцидент в Република Северна Македония, които са настанени за лечение в България, съобщи..