АЗЪ. С божественото и човешкото „Аз” започва всичко. Да не си помислите, че иде реч за някакъв фройдизъм. По времето, за което разказваме през IX век в Ромейската империя (Византия) все още няма подобeн краeн егоизъм. Макар мнозина да се имат за ромеи, след идването на варварите отдавна е забравено гордото „Civis romanus sum” – „Аз съм римски гражданин”. И тогава людето живеят с вечните земни страсти. Но освен тях се раждат и хора – великани по дух и дела. Сигурно затова създателите на славянската писменост започват своите букви с АЗЪ. Светите братя Кирил и Методий цитират самия Бог отец. Запитан от Мойсей как му е името, Богът отговаря от планината Хорив – „Аз съм, който съм". Това е самодостатъчно и разбираемо за Бога. Докато на човека е дадено цял живот да се пита „Кой съм аз?“. Та още в това АЗЪ равноапостолите Кирил и Методий умело впрягат в едно божественото „Аз“, но и земното, човешкото „Аз“. Впрочем в първозданието си звукът се е произнасял като ЯЗ.

БУКИ. Точно „Буки” дава името на днешните букви. Заедно с „Аз”, „Буки” подреждат думата „Аз-бука”. Но през IX век, когато солунските братя създават буквите, те просто се наричат – писменах. С тях пишат не само звуци, но и цифри, и числа, както е било в латинския и в елинския. Но за разлика от другите езици Кирил и Методий срещу „буки” не поставят стойност. Тогава не съществува дори понятието нула. Тоест „Буки” не е нула, защото тя се произнася „Боуки”, сиреч „Бог”. А Бог е неизмерим. За редовите словени „Буки” може би се е свързало и с буковите дъсчици, по които азбукарчетата се учели да сричат. В онези времена просветените знаели, че по примера на латинското „литера”, което ще рече „свещена” – „осветена”, двамата братя превеждат писменах и със словото Боуки – божественото. Самата дума Бог е синоним на твореца, тя не е неговото лично име, а просто епитет, означаващ височайшия. Та и буквите са от Него, от Всевишния.

ВЕДИ. „Веда” на славянски ще рече знание-познание. Близко е до гръцкото логос, но както е казал Апостол Павел: „Донейде знаем и ..... Едва когато дойде съвършеното знание това „донейде” ще изчезне”. Та и „Веди” е по-близо до значението на логоса в класическата гръцка философия, където се отнася за универсалната божествена логика. Логосът е една вечна и непроменлива истина, съществуваща от времето на творението.

ГЛАГОЛИ. „Глаго“ не е просто говорене, бърборене. Глаголенето е действащо слово. Така, както е записано в началото на Евагелие от Йоан: „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“.

Такава е философията, заложена още в началото на българската азбука. Изучаващите азбуката са азбукарчета, което е близко до латинския израз abecedarium. Преведено на български абецедариум не е просто изброяващ азбучник, а буквар.

Когато учели писмената наизуст, за по-добра мнемоника (запомняне) буквите на глаголицата, а по-късно и на кирилицата, били подредени в молитва. Проблемът да я разчетем напълно днес идва не само от различното тълкувание и четене на съдържанието на изразите, с които са подкрепени буквите. Най-големият проблем идва от липсата на ясна пунктуация. Затова нека ги изредим така, както са ги подредили може би самите свети Седмочисленици.

АЗ, БУКИ, ВЕДИ, ГЛАГОЛИ, ДОБРО, ЕСТ, ЖИВЕТЕ, ДЗЕЛО, ЗЕМЛЯ, ЙОТА, ИЖЕ, ГЕРВ, КАКО, ЛЮДИ, МИСЛЕТЕ, НАШ, ОН, ПОКОЙ, РЦИ, СЛОВО, ТВЕРДО, УК, ФЕРТ, ХА, ОТ, ЦИ, ЧЕРВ, ША, ЩА, ЕР ГОЛЯМ, ЕРЫ, ЕР МАЛЪК, ЯТ, ЙОШ, Ю, ЮС МАЛЪК, ЙОТИРАН, ЮС ГОЛЯМ НОСОВКА, ЮС ГОЛЯМ ЙОТИРАН, КСИ, ПСИ, ТИТА, ИЖИЦА, ИЖИЦА С КЕНДИМА, КОПА, ОТЪ. 

Ако се опитаме да поставим пунктуация се получава следната молитва: „Аз, буки, веди. Глаго добро ест живете дзело земля. Иже герв како люди мислете наш. Он покой рече слово твердо. Ук ферт Ха от ци черв ша ща”.

Като значение молитвата звучи така: „Аз, буквите – божии, познавам. Казват ни, добре да живеем върху земята. Иначе е удивително (не знаем), как людете да се осмислим. Той покой (мир) ни рече със словото небесно (небесната твърд). Учението крепко Христа целим вътрешно ширим ще”.

Ако разместим думите в посланието по съвременния ни словоред посланието би звучало по-ясно така: „Аз, божествените букви познавам. Казват ни добре да живеем на земята. Иначе, как ще узнаем като хора да се осмислим. Той мир ни изпрати със словото небесно. Учението Христово, чрез себе си да разнесем”.

Опитите за тълкувание на смисъла на молитвата не са от вчера и със сигурност ще продължат. Например четенето, което ни е оставил големият Емилиян Станев в „Легенда за Сибин, преславския княз” с поразместените от автора букви от азбуката звучи така: „Аз буки, веди глаголати! добро ест живети дзело земля! иже (йота) герв како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! ук, фрът, хер! от! ща чръв! ци ша! еръ, ер, ери! ет! ен он! йен йон! юс! ят!”

Писателят тълкува значението им като: „Аз, буквите, зная, знанието, добро е в живота, помни буквите, учи да говориш! добре е да живееш здраво на земята! защото както хора мислите, наша е той опора. изричай словото твърдо! нагоре всеки да лети! върви! избягвай червея! покорявай висотите! ти мъж, ти юноша, вие хора! човече! с ум и разум! във вярна посока и с ясно съзнание! напред! слава!“.

Поне началото на четенето във всички опити да се тълкува смисъла на Азбучната молитва е общо – „Аз буквите зная...”, но значението на думите, съставени от буквите – това е вече четене от голямата книга на живота, откъдето са се вдъхновявали и нашите просветители и първоучители.