Истории от миналото, но лични, разказани от първо лице. Кадри  от ежедневието на обикновени хора, но и от празници, почивки и дори от пътешествия в чужбина. Проектът "Киноклуб супер 8", ни кара да погледнем на ХХ век през призмата на домашното документално кино. Аматьорските филми, заснети от наши сънародници, са запаметили живота в България от 30-те до края на 80-те години. Група ентусиасти пък събират старите ленти, възстановяват ги и ги дигитализират. После ги качват в YouTube и така, тези кадри от по-новата история на България, стават част от световното дигитално пространство, съответно и от колективната памет.

Режисьорката Неда Миланова е съосновател на проекта, заедно с още 3-ма души, които се занимават с кино или фотография и са запалени по старите любителски филми. Така се ражда идеята да създадат архив от филмови ролки в 8 и 16 милиметров формат, както и от т.нар. Super 8-милиметрови ленти.

"Целта ни е да ги съберем на едно място, тъй като сме убедени, че те са част от културното ни наследство, а към момента няма друг архив с подобно съдържание. Ние ги дигитализираме, за да стигнат до хората – обяснява Неда Миланова пред Радио България и допълва: – Най-старите ни ленти са от 1932 г. – те са само три. Заснети са извън София. Кадрите са от Хисаря и от Банско. Показват живота на село, има гроздобер, разходки край реката. И е много интересно да видиш хората как са били облечени, как са живеели…"

Колекцията на "Киноклуб супер 8" вече наброява над 200 архивни филма, предоставени от дарители. Екскурзия до село със семейната "Лада", гледки от българското Черноморие, преди да бъде превзето от бетона, манифестация в София по повод 9 май, млада жена се подстригва в банята, мъж иронизира държавния глава Тодор Живков на новогодишната трапеза. И още - кадри от български гастарбайтери в Република Коми на СССР, а също и пътувания на наши сънародници до Токио, Египет та чак до Мачу Пикчу. … Какво разкриват тези безмълвни трептящи картини от една епоха, която все повече бледнее в спомените ни?

Вижте видеото с любителски кадри от живота на тийнейджърите в България през 70-те:

Оказва се, че освен документални ленти, в архива на "Киноклуб Супер 8" попадат и любителски игрални филми, заснети от ентусиасти, вложили цялата си креативност и искреност в домашната творба:

"Най-интересни за мен лично са тези опити за експериментално кино на кинолюбителите. Например, вкъщи тийнейджъри да се опитват да си заснемат собствен игрален филм, сами да си направят надписите, да се посочат в края на лентата кой е режисьор, кой е сценарист и пр. и има голяма искреност в тях", казва Неда Миланова.

Признава, че се чувства като детектив на времето, когато нова лента попадне в ръцете й, защото никога не знае на каква находка може да попадне. "Понякога се консултираме с хора, които познават по-добре дадена епоха, защото не можем да определим по детайлите кога точно е заснет филмът", казва Неда. Заедно с колегите й организират публични прожекции на домашните ленти с идеята да запознаят хората с неразказаните лични истории от миналото. Киноклубът е част от международната организация Inedits, която обединява творци в усилието им да запазят и разпространяват архивното любителско кино в Европа.

Вижте още:

• Визуалната памет на България през 20 век в нова платформа 

Снимки : „Киноклуб Супер 8“