Нашият глас е и нашият съюзник по пътя на осъществяване на личните ни цели. Той е нашето емоционалното ДНК, уникален като зеницата на окото ни, обяснява Димитринка Йорданова-Командучи, първият гласов треньор (voice coach) в България. Какви са цветовете на емоциите и как овладяването на вокалните емоции подпомага общуването на децата, растящи в двуезична среда – за всичко това тя разказа пред Радио България.
Ученици от неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим вдъхновяват психолога Дими Командучи за проучвания, които подпомагат личностното развитие на деца и възрастни:
"През 2015 година бях поканена в българското училище като психолог от неговия създател Венета Ненкова. Моята задача беше веднъж седмично да водя час с деца от различни възрасти – от 6 до 18 години, с цел да им помогна да започнат да се изразяват по-добре, тъй като някои от тях имаха своите притеснения – припомня си психологът. – Децата са изключително спонтанни и установих, че едно 6-годишно дете носи пълната гама от емоции в себе си, когато се изразява. С помощта на много игри, музика, песни и куклен театър, с тях преминахме една учебна година. Така в края на 2016 се роди методът DIYO – метод за трансформация и анализ на вокалните емоции при хора, говорещи два езика."
Методът, който разработва Дими Командучи действително помага на хората да овладеят и променят своето емоционално състояние, когато им предстои важна среща, изказване или друг вид изява пред публика. Тъй като винаги, когато общуваме, обменяме емоции, е важно да ги разпределим на положителни и отрицателни, обяснява тя:
"Ако при положителните емоции поставим радост, доверие, сигурност, ентусиазъм и любопитство, а при отрицателните – гнева и тъгата, аз им давам по един цвят – пояснява вокалният треньор. – За радост – жълт, на доверието – зелен, сигурност – син, а на ентусиазма – червен. Съществува и още един глас, който нарекох "оранжевият" – гласът на любопитството. При отрицателните емоции черният цвят е за гласа на гнева, а сивият – тъгата и меланхолията. Истината обаче е, че най-много общуваме с нашия вътрешен глас, затова му дадох белия цвят. Гласът има своите изразни средства, които нарекох "азбука на гласа". Тя включва пет елемента – сила, тон, темпо, ритъм и усмивка. Когато ги смесим по различен начин, ние създаваме различни вокални емоции."
Независимо дали работи с малки деца или с възрастни хора, г-жа Командучи винаги им казва: "Слушайте сърцето, когато говорите с някого, не слушайте главата". Методът, който тя разработва, подпомага работата ѝ с нейни клиенти от бизнеса, търговията, политиката. Вече две десетилетия тя работи в Италия, където животът я отвежда след една екскурзия до Кръстова гора. Посещавайки местността, известна като "Родопската Света гора", Дими разбрала, че там се случват чудеса и се сбъдват мечти. Без да се колебае, си пожелала да живее в чужбина. След няколко дни получила обаждане от приятелка, която я поканила да живее при нея в Сицилия, където да помага с грижите за детето на неин приятел. От тогава до днес тя гради професионалната си кариера и живот между София, Сицилия и Рим. В момента е в България за представянето на книгата си "Твоят глас може да промени живота ти", чиято премиера в Националната библиотека беше организирана от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
Методът за трансформация и анализ на вокалните емоции DIYO не е единственият, по който работи сънародничката ни. В момента вниманието и е ангажирано и с друг проект, който тя нарича "Харизмата на българина" – отново вдъхновен от разговори с децата от неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим.
"Помолих децата да напишат съчинение, в което да разкажат за един успял българин, който те познават. Оказа се обаче, че на никого не му се пишеше толкова на български. Тогава разбрах, че трябва да променя нещо в подхода си към тях. След няколко години реших, че всички деца, които са над 7-годишни и ползват телефони, могат да направят това, снимайки видео със своя телефон. Затова създадох проекта "Харизмата на българина", който изследва психологическите и културни ценности на младите българи по света. Той започна през декември 2019 година, непосредствено преди пандемията от Covid-19. За съжаление и досега той е замразен, но се надявам, че и чрез вас ще успея да достигна до повече българи, които смятат, че това е нещо важно и полезно."
Неговата реализация би могла да се раздели на четири части, в които главна роля изпълняват именно учениците. След първия етап на базата на отговори на предварително поставени им въпроси, ще бъде издадена книга, която се казва "Ако искам – мога". Тя ще бъде подарена на всички неделни училища по света.
"Във втория етап децата трябва да подготвят кратки видеа, в които да представят успял българин, който живее в техния град. На тяхна база бих искала да сглобя документален филм, озаглавен "Харизмата на българина", който също да бъде предоставен на българските общности по света, но и на българските училища у нас" – обяснява госпожа Йорданова.
Третият етап от идеята е свързан с изготвянето на още едно видео, посветено на населеното място у нас, където е роден ученикът. В него той може да разкаже легенда или да представи традиция, запазена в населеното място. Целта е зрителите да научат повече за красотата на красотата и историята на България, видяна през очите на децата.
Финалът на проекта ще бъде поставен с организирането на едно голямо събитие, в което ще участват ученици както от България, така и от неделните училища зад граница. Целта му е да ги накара да прекарат време заедно, в което да разберат повече едни за други, да обменят идеи и да създадат приятелства.
И докато всичко това стане факт Димитринка Йорданова-Командучи гледа към следващото предизвикателство – тази есен отваря врати Школа за младежко медийно образование, където тя ще е един от преподавателите. Очаквайте скоро нов разговор с нея по тази тема.
Изпълнение на бесарабската българка Биляна Митева на представянето в Националната библиотека
Чуйте повече в звуковия файл.
Вижте още:
Снимки: личен архив, Десислава Павлова, Facebook/ExecutiveAgencyForBulgariansAbroadМакар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..