Единбургският международен театрален фестивал е ежегодно събитие, което се провежда от 1947 година в последните три седмици от месец август. В него участват някои най-добрите артисти в областта на сценичните изкуства. Повод да обърнем внимание на тазгодишното издание са… важни страници от българската история, претворени в театрална постановка – "Краткият живот и мистериозната смърт на Борис III, цар на българите". Автор на пиесата е англичанинът Джоузеф Кулен, който изпълнява и централната роля в нея.

"Роден и израснал съм в Съмърсет – графство на около 120 мили от Лондон. Произхождам от семейство на земеделци и работници. Моя мечта е да играя пред публика, но не е задължително да имам специална сцена – разказва за себе си Джоузеф. – След 8 години в Лондон се върнах в Съмърсет, където искам да сбъдна своя мечта – да подаря на местните, които нямат възможност да пътуват до големия град, място, на което да им разказваме истории. Да излезем с колегите ми от трупата пред тях дори на полето, в някое училище, а защо не и в местната кръчма."

Докато е в Лондон, Джоузеф работи като сценарист и актьор в различни пиеси, но постановката за спасяването на българските евреи е първата, посветена на епизод от българската история, в която играе като част от независимата трупа "Out of the forest". Зад гърба си трупата има още две реализирани пиеси, посветени на актуални въпроси, свързани с политиката и феминизма днес.

Важен фрагмент от пиесата, която създава англичанинът, е свързан с усилията, които българският монарх Борис III, правителството и Българската православна църква полагат за спасяването на евреите, които след 1940 година се намират на територията на Царство България.

Една от книгите-вдъхновение за Джоузеф при работата върху пиесата е "Корона от тръни" на българския писател Стефан Груев – син на началника на кабинета и един от най-доверените хора на Царя – Павел Груев. Получава я от своя приятелка Саша, съсценарист на пиесата.

"Работата по тази пиеса беше важна за нея, тъй като тя използва проучването, за да опознае културата и историята на страна, от която са нейните баба и дядо, но в която тя никога не е живяла. От историите, които е слушала като дете, България за нея е някаква далечна страна от приказките" – сподели Джоузеф в интервю за Радио България.

Освен "Корона от тръни" Джоузеф и Саша прочитат книгата на Михаел Бар-Зоар, озаглавена "Извън хватката на Хитлер", а по-късно и автобиографията на Цар Симеон Втори – "Една необикновена съдба", от която черпят информация за събитията след 1943 година и кончината на Цар Борис III – моментът, в който е сложена точка на драматургичното произведение.

• 1943 година: Никой не може да убеди българите да мразят евреите

Музиката има важна роля при изграждането на пиесата и се базира както на български, така и еврейски народни песни. Въпреки това от трупата са категорични, че разказват българска история, случила се като пример как може да се противопоставиш на Холокоста.

Тъй като е невъзможно актьорите да се превъплътят във всички личности, допринесли за спасяването на българските евреи от "лагерите на смъртта", сценарият налага един от тях да бъде олицетворение на цяло съсловие:

"В нашата пиеса представяме митрополит Стефан (софийски митрополит от 1922 до 1948 година и екзарх на Българската православна църква от 1945 до 1948 година, който е противник на антисемитските закони, въведени у нас и е един от хората, предотвратили една от депортациите на евреите от територии на Царство България – бел. авт.). Има още много духовници, които играят важна роля по това време, но няма как да включим всички в една постановка. Трябваше да се постараем едва един персонаж да изиграе ролята на цялата Българска православна църква."

• Спасяването на българските евреи държи будна съвестта на българите

В пиесата е пресъздаден образът и на друга знакова личност, изиграла роля за спасяването на българските евреи – министър-председателя Богдан Филов:

"Трудно е да решиш как точно да изиграеш подобна фигура, така че да останеш максимално близо до светлината, в която е представен в историята. Постарали сме се образите, в които се превъплъщаваме да са максимално исторически достоверни. По време на пиесата, се опитваме и да правим някои уточнения - защо действието се развива именно така и какво предстои.“

Какво предстои за талантите от трупата с интригуващото име "Out of the forest" след участието им на фестивала в Единбург – това е въпрос на бъдеще.

Вижте също:

• Къщата на Димитър Пешев в Кюстендил пази паметта за спасението на българските евреи