В края на юни зреят най-хубавите череши у нас, а всеки знае, че най-сладки са черешите от района на Кюстендил, известен като Овощната градина на България. Там всяка година се провежда и Празник на черешата. Всъщност, той е продължение на Първата национална овощарска изложба, проведена в Кюстендил през далечната 1896 година. И тази година, на 23, 24, 25 юни, в Кюстендил ще се съберат производители на череши от цялата страна, а празникът ще е съпроводен с богата културна програма на централния площад в гада.

Традицията

Най-много туристи привлича базарът на кюстендилски череши, с участието на местни земеделски производители. Търговци и занаятчии от цялата страна представят своите майсторски произведения, а гостите на празника участват в състезателни игри, посветени на черешите.

Черешите, добивът и тревогите на производителите

В кюстендилския район има около 20 хиляди декара черешови масиви. От тях се добиват около 5000 тона плод, но тази година добивът от черешовите насаждения е по-нисък, заради обилните валежи през пролетта. На това се дължи и високата цена на дребно на черешите – между 5 и 7лв. в зависимост от качеството /миналата година черешите се продаваха за 3 лв./

Овощарите от региона и от страната се оплакват, че разходите им по отглеждане на култивирани дръвчета са нараснали твърде много. „Амониевата селитра миналата година беше 30, а сега е 130 лева торбата. Хербицидите и другите препарати поскъпнаха с 50%, инфлацията дава отражение и при прибирането на реколтата, а в същото време все по-трудно се намират сезонни работници“, обясняват стопаните. Поради проблемите с изкупуването на черешовата реколта през последните години, доста земеделски производители губят интерес към черешите и започнаха да продават масово насажденията. Други пък се насочват към различни култури, например сливата, която също добре се развива в градините на Кюстендил. Затова агрономите от Института по земеделие в града очакват намаляване на площите с черешови дървета, а от там и добивите.

„Черешовата реколта през тази година вървеше много добре, имаше сериозно натоварване с плодове на черешовите дървета, но проблемите започнаха вследствие на дъждовете“, обяснява доц. Илияна Кришкова директор на Института по земеделие в Кюстендил:

„Такава година не помним от много време насам - 3 месеца всеки ден валежи, което доведе до масово напукване на черешите, те не могат да узреят, а загниват на самото дърво. Това е много сериозен проблеми за земеделските производители, тъй като изкупвателните фабрики не желаят напукани и повредени череши. Ще падне и цената на продукцията. За прясна консумация те не могат да се използват, годни са единствено за преработка в консервните предприятия. В района има фабрики за сокове, които ще вземат част от набраната продукция. По принцип в една добре обгрижвана градина се получават около 2 т. череши от декар, но качествена продукция в момента може да се набере до 500 кг., което е много малко. От 1 април до момента са паднали 312 литра на кв. м. дъжд, което е изключително много. За последните 10 години това е със 170 литра повече, ние не помним такива количества дъжд да е имало в последно време. Това са климатични аномалии, с които земеделските производители трудно могат да се справят. Макар че има вече препарати със съдържание на калций, те са безобидни и когато черешите са напръскани, те издържат повече на влагата. Освен това има и нови сортове. Новата селекция е насочена към това, да се намерят сортове, които не се напукват толкова, но все пак при такива дъждове дори и най-добрият сорт не издържа. Очакванията са до края на беритбата, стопаните да получат до около 1 тон от декар“, казва доц. Кришкова и не пропуска да посочи още един проблем, а именно липсата на достатъчен капацитет в преработвателните предприятия. Като се запълни капацитетът на фабриките, те спират да изкупуват и плодовете остават по дърветата. В района има няколко преработвателни фабрики, сушилня и две фабрики за сокове, но те нямат капацитет да поемат цялата продукция.

Минимум 15 години са необходими, за създаването на нов сорт - от кръстоската, подбора на хибридите, до отглеждането и утвърждаването на самия сорт в градините. Но това е и основната дейност на Института по земеделие - да прави селекция и да създава нови сортове череши. Районът тук е изключително подходящ за отглеждане на череши, защото има специфични климатични условия, при които плодът натрупва максимално количество захари и получава много хубав вкус, какъвто го няма никъде по света, казва доц. Илияна Кришкова:

„Аз лично съм ходила много по света, но такава череша, като кюстендилската, никъде няма, затова сме известни с хубавите си череши. Черешата тук е произлязла от диви форми, които са съществували в района. Започнали са местните от тях да правят културни сортове и така постепенно се стига до днешната череша. В района масово се отглеждат сортовете „Ван“ и „Бинг“, които са създадени преди 1989 г. и все още се отглеждат в овощните градини, „Козерска“ също има доста насаждения, „Стела“ е също много разпространен сорт за района. Всяка година ние показваме по време на Празника на черешата голямото разнообразие от сортове - минимум 100 – 120 сорта различни череши. Посетителите имат възможност да пробват, да се запознаят с характеристиките на отделните сортове, защото наши специалисти са на разположение на щанда на Института. Ние участваме в журито при оценяването на продукцията на всеки производител. С колегата проф. Сотиров обикаляме щандовете на изложителите, измерваме черешите и избираме най-едрата, също даваме оценка и за най-добре аранжиран щанд, предишни години е имало и конкурс за най-пъстро вешело. Като цяло празникът е много красив, пъстър, с богата фолклорна програма. Очакваме тази година да дойдат още повече туристи, защото популярността става все по-голяма и който е идвал, иска пак да дойде и да опита черешите в Кюстендил.“

А ако се чудите как да разпознаете кюстендилската череша, доц. Кришкова я описа така: „Тя е твърда, хрупкава, костилката се отделя лесно и има характерен рубинено червен сок при разчупване на черешовия плод“.

Снимки: БГНЕС-архив