Българската следа в австрийското селище Пулгарн

През ХХ век италианският изследовател д-р Винченцо д’Амико пише, че повече от 700 селища в Италия са основани от прабългари. Трудовете му по тази тема се пазят и днес в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Причината прабългарите да се заселят по тези земи в началото на VII век е, че те бягат от Аварския хаганат след династичен спор. Около 9000 от тях се отправят към Бавария, но по заповед на франкския крал Дагоберт мнозина са избити. Предполага се, че костите им се пазят в манастира „Санкт Флориан“, който се намира на 10 километра от Линц. По-голяма част от спасилите се българи, начело с хан Алцек, успяват да преминат през земите на алпийските славяни, предци на днешните словенци, и намират убежище в Северна Италия. Впоследствие са заселени от лангобардите в района на Беневенто.

Две групи българи обаче остават в Бавария. Част от тях се заселват в Залцбург, а другите – недалеч от днешния Линц. Именно с тяхната, по-малко познатата история, ще ви запознаем с помощта на нашия събеседник Димитър Дунков. Той е един от първите преподаватели в българското неделно училище „Орфей“ в Линц. Към темата с българското присъствие по тези земи през вековете го насочва възрастен австриец, който посещава ръководения от Дунков курс по български език за чужденци. От него сънародникът ни научава, че на 6 километра от Линц се намира селището Пулгарн, за което се смята, че е основано от българи.

След проучвания, които прави в областния музей и библиотеката на град Линц, Димитър Дунков разказва историята в няколко публикации, които излизат преди повече от 10 години в списание „Българите в Австрия“.

Димитър Дунков пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„В средата на VII век местното население около Линц е било смесено между немскоезични и славяни. Именно местните хора назовават селището на новодошлите Булгарн – обяснява Димитър Дунков – Името се извежда от баварското название на българите – булгара. Установилите се в Залцбург Алцеокови българи се християнизират. Част от тях стават монаси в близките до града манастири. Монаси от Залцбургския манастир „Санкт Петер“ са изпратени в Булгарн, за да основат там обител в област, граничеща с Аварския хаганат. Логично е да се предположи, че тези монаси са били потомци на Алцековите българи и са запазили това в паметта си. Основаната обител също е наречена Булгарн – българския манастир.“

Проучванията, които прави нашият сънародник, го отвеждат и до човека, споменал за първи път името на селището и манастира край него:

„Най-ранното споменаване на селото и манастира прави епископът на Пасау в Бавария през 1111 година. За изминалите дотогава почти четири века жителите му вече са германизирани и християнизирани. През XIII-XIVвек за селището и манастира започва подем. През 1303 година, заедно с изградения лазарет, те преминават под патронажа на виенския орден „Свети Дух“. През 1328 година е основан и женски манастир, с което се оформя цял манастирски комплекс. През 1342 година двойният манастир – мъжки и женски, става самостоятелен, но през следващите векове има доста трудна съдба. През 1609 година унгарският крал Матиаш Корвин предава манастира на Ордена на йезуитите в Линц и той е рекатолизиран.“

Каква е съдбата на мястото днес?

Селището Пулгарн днес се намира в подстъпите към Бохемската гора и на около километър от река Дунав, в посока към Чехия. Уютно и тихо населено място, което е едно от най-предпочитаните места за живеене в предградията на град Линц.

До неотдавна в манастира са се извършвали богослужения и са изнасяни концерти с църковна музика, но от пет години целият комплекс е преустроен и превърнат в хотелски комплекс с конферентен център. Олтарът и църковната утвар обаче са запазени и се намират в Областния музей в град Линц, разказа сънародникът ни Димитър Дунков.