Банатското село Асеново близо до крайдунавския град Никопол, се наложи като кулинарна дестинация благодарение на Мария Иванова, секретар на местното читалище и неуморен инициатор на различни дейности за запазване на банатската култура. Тя е организатор на фестивала „Банатски вкуснотии – традициите на моето село“, който всяка година събира майстори готвачи от всички краища на България. А нейните ястия, приготвени по старите банатски традиции, печелят редовно награди на различни изяви в страната и чужбина.
Кои са банатските българи? Вижте тук:
Привлечени от славата на местната кухня, в Асеново все по-често се отбиват туристи – най-вече чужденци, водени от столични туристически агенции. Мария ги посреща както подобава с банатски изкушения за небцето. Но държи преди всичко да запознае гостите си с културата и историята на нейните предци.
„Нашите банатски българи са се завърнали в Асеново, след като са живели повече от 200 години в пределите на Австро -Унгарската империя, бягайки през 1688 г от Чипровското въстание, казва Мария. Но животът им в европейската част е направил различна кухнята и носиите им. Храната, тестените изделия и пушеното месо са за Асеново нещо, което е различно и ни отличава от българската кухня. Например, тук се прави един шарен козунак по Великден, който е с бяло и червено тесто. Някога старите баби са казвали, че червеното е като кръвта Иисусова, а бялото е като тялото Му, което се раздава на този ден и това е останало като една традиция при нас“- разказва Мария.
В двора на къщата ѝ в Асеново, Мария е опънала дълга софра, и я е отрупала с какви ли не приготвени от нея вкусотии. Туристите пристигат и се настаняват на чист въздух и на раздумка. А тяхната домакиня е неизчерпаем източник на рецепти и интересни истории:
„Посрещаме групи от Англия, САЩ, Австралия, Румъния, Унгария, Гърция.. И разбира се, храната, която им предлагаме е само традиционна, казва Мария Иванова. Много от тях са впечатлени от едни галушки. Правят се от яйце, сол, слагат се във врящ подсолен бульон, прецеждат се, овкусяват се с червен пипер със запръжка и се сервират още топлички. Но ги приготвяме заедно с гостите. Или пък с туристите готвим традиционната саланкарева пита. Наричаме я така, защото е с амонячна сода. Тя се прави с различни плодове – може да се настърже ябълка, дюля, или пък сладко от сливи и пр. След което гостите с удоволствие я консумират за десерт в края на обяда.“
Вкусни и лесни за приготвяне са т.нар. трески. Тестото се забърква от едно яйце, чашка вода, малко сол и оцет. Задължително се добавят две супени лъжици ракия, защото от нея олиото не попива в тестото, научаваме от Мария. На почит в банатската кухня са картофите, свинското месо и маста, чушките и червеният пипер.
Много популярно е т.нар. дрипави першоре - нарязано зеле, овкусено с пушено месо и сланина и с малко ориз, който да попие водата от зелето, докато ври, добавя се и червен пипер. Сред банатските кулинарни знаменитости е и пушената кълбъсъ - вид колбас от свинско месо с набор от специални подправки.
В дома на Мария туристите се запознават и с типичните банатски носии и дори могат да се облекат с тях за селфи. Характерно за женските дрехи от Асеново е орнаментиката и големите шалове, с които жените се омотават по специален начин. Накрая гостите на Асеново не пропускат да се отбият в католическия храм „Света Троица“, който пази копие на чудотворната икона на Света Богородица Чипровска, а догодина ще отбележи своята 100-годишнина.
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа..