Учители от българските неделни училища зад граница се събраха на годишна среща във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". "Ние сме съвременните будители, защото пазим и предаваме българщината. Да преподаваш в българско училище в чужбина е мисия. В основата е любовта", казват преподавателите, с които разговаря кореспондентът на БНР във Велико Търново Здравка Маслянкова.  

До 21 юли 66-тимата представители на българските неделни училища от 13 държави ще представят своя опит, ще дискутират за езиковата култура и преподаването в чуждоезикова среда, ще споделят добри практики от преподаването по история на България и по география. 

• V международна Еразъм+ седмица „Български училища зад граница“ във ВТУ

С мисията на будители в Албания се чувстват учителите в неделното българско училище в Елбасан, разказва директорът Алтим Идризи и споделя, че имат пълната финансова, кадрова и материална подкрепа както от просветното министерство в София, така и от българското посолство в Тирана: 

"Ние се чувстваме малко будители, затова го наричам училището „Зора“, понеже това е една зора за нашите хора в Албания. Понякога идват повече, понякога по-малко деца, но доста деца идват да научат български език при нас. Те са от селата в Албания, където има население от български произход. Лично аз се чувствам като будител и ми се иска скромно да се сравнявам с Христо Ботев или Левски. Просто това ми дава сила и енергия да вървим напред и да научим тези деца на български език. Четирима учители сме, единият преподава по икономика, другият по история, по география, по психология имаме учителка, така че сме пълен екип." 

Гърция е от страните, където има много неделни български училища. От 7 години на родното А и Б се учат българчетата в училището "Цар Симеон", ръководено от Диана Кимпарис. Тази година са завършили 55 ученици, като двама от тях са приети за студенти в български университети: 

"Едно от постиженията ни е, че всяка година ученици, които завършват или са в последна година на обучение, се явяват на изпити към Софийския университет и получават сертификат за владеене на български език. Една от най-големите ни трудности е, че в семействата се говори предимно на гръцки език и така гръцкият език се явява първи език. От новата учебна година ще се възползваме от дигиталната раница на Великотърновския университет и смятам, че ще е много полезно за нашите ученици", посочва директорката. 

Сълзица Громан работи в българското училище "Проф. Иван Шишманов" в Австрия. Там учат 130 деца с български корени и споделя, че има голям интерес към училището във Виена, защото е ново и креативно. Относно методите на преподаване споделя:

"Повечето е под игрова форма, използваме различни истории, картинки, неща, които са най-интересни и най-мотивиращи за децата. Но най-важното е да обичаш, да имаш сърце и с любов да работиш, защото децата обичат да ги обичаш. Като те видят слънчева, усмихната, няма как да не ти се радват и да не ти заговорят и да не искат да учат. Те са толкова истински, добронамерени, греещи. Обичам си работата, тя не е работа, а удоволствие."

Да преподаваш в българско неделно училище е мисия, казва учителката по български език и литература Симеонка Велева от училището „Дора Габе“ в полската столица Варшава: 

"Малките българчета имат нужда от това и не знаят за българските традиции. Има много на какво да ги научим. Имаме В нашето училище имаме тематични работилници за народни песни и танци и посветени на различните празници. Има тенденция до 8 клас децата да идват на българско училище, след това им става много трудно в местните школа. Определено има интерес, родителите много активно се включват в нашите дейности и това е важно, защото един учител за два или четири часа седмично не може да направи чудеса, което особено се вижда при децата, които не говорят български език като българчета, защото са от смесени бракове."  

По различен начин функционира неделното българско училище "Ние, врабчетата" в Щутгарт, Германия, разказва неговата директорка Стефанка Василева. Школото не е на субсидия към българското просветно министерство, издържа се от такси, които плащат родителите. През отминалата учебна година в него са учили 50 деца от първи до шести клас. Има мотивация, разказва Василева: 

"Мотивацията е много интересен процес. Трябва да идва и от вътре и отвън. Мотивирането е дълъг процес, който трябва мине и през родителите, през семействата. Моят личен подход към децата е събуждане на интереса им към нещо, което те могат много по-лесно да опознаят и е, така да се каже, на една ръка разстояние – просто трябва да я протегнат, за да го вземат и да го прегърнат в своя живот. Опитвам се да събудя техния интерес към България, към езика и към културата като нещо, което е много близко до тях. Например в уроците ни по география и история просто им показвам места, които някои от тях дори са посещавали. Напоследък много използвам – и виждам, че има добри резултати – да сравнявам историята на България и на Германия в различни периоди. Така свързваме това, което те вече знаят от техните общообразователни предмети, защото всички предмети са свързани, държавите исторически по някакъв начин са свързани и когато човек придобие представа за цялостната картина, тогава идва и апетитът за повече знания. Трябва да се използва целият ресурс и мисля, че се получава." 

Остров на българщината е българското неделно училище „Дора Габе“ в Тулуза (Франция), разказва младата учителка Еделина Кирчева: 

"Нашето училище е малко, защото Тулуза не е голям град като Париж или Рим. Имаме 40 деца и аз преподавам от три години по български език на първи и втори клас. Затова идвам тук, за да си обогатя знанията. Имаме само начален етап до 5 клас. Децата са много любознателни. От поколението, на което преподаваме, 80 на сто са раждани във Франция. Те са възпитани да са любопитни към всичко. Лесно ни е, децата са любознателни. Родителите са много важни, включват се във всичко. Те са инициирали училището да започне, дори, когато трябваше да търсим нова сграда за училището, родителите се активираха и намериха. Имаме малка, но задружна общност от родители." 

Неделно българско училище има и в Обединените арабски емирства. В Абу Даби по български език и литература в училище "Камбана", което съществува от 2017 година, преподава Валентина Мирчева: 

"За предстоящата учебна година ще бъдат около 30 ученици, разпределени от предучилищна група до 10 клас. За мен ключът е любовта, която ние, учителите, изпитваме към българския език, гордостта, която носим в сърцето си и по този начин през любовта преподаваме. Всяко училище има своите специфики в преподаването в зависимост от района, в който се намира. Ние използваме утвърдените от МОН учебници от първи до седми клас. Много ни помага, че има вече разработени програми, съобразени с нивото и с езиковото равнище на децата."

Казват, че България е там, където има поне един българин. България е на всякъде и заради сърцатите учители в неделните български училища зад граница. 

Вижте още:

• Образованието зад граница е елемент от националната сигурност

• Българско школо "Васил Левски" в Баркинг пренася в XXI век духа на Апостола на свободата

• Неделно училище „Орфей“ и българска радиопрограма сплотяват общността ни в Линц и региона

Репортаж на Здравка Маслянкова, кореспондент на БНР във Велико Търново