След заседание, продължило близо денонощие, депутатите приеха окончателно бюджета за тази година. Финансовата рамка е изчислена при дефицит от три процента – на начислена основа със запазване на голяма част от първоначално предложената капиталова програма. Очаква се бюджетът да бъде обнародван в Държавен вестник до 1 август. 

Сред приетите промени е тази за увеличението на заплатите на полицаи, военни, работещите в НАП, митниците, ДАНС, Спешна помощ, РЗИ, затворите, съдебна охрана и още няколко публични структури от 1 август. Новите разходи, които одобриха народните представители, са общо за над 375.6 млн. лв., като те ще са за сметка на по-малко капиталови разходи. Денят не мина и без проблеми, които наложиха спешна среща на лидерите на ГЕРБ и ПП-ДБ – Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов. Причината – депутатите от партията на Борисов бойкотираха предложенията на финансовия министър Асен Василев за приходната част на фиска във финансовата комисия на парламента. Това накара финансовият министър да заяви, че вече не подкрепя проектобюджета на държавата. След лидерската среща обаче стана ясно, че всички предложения на Асен Василев за приходните мерки ще бъдат приети с известни корекции, а България ще има бюджет, който ще служи на българските граждани. 

Спорните за ГЕРБ текстове бяха свързани с желанието на Асен Василев фирми с персонал 50 или повече души да са длъжни да изплащат заплатите на наетите само по банков път. Това задължение трябваше да важи и за работодатели, извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, независимо колко хора работят за тях. Основните критики бяха, че това няма да доведе до премахването на явлението "заплата в плик", но ще утежни бизнеса и че в малките населени места няма нито банкомати, нито ПОС-терминали, а банковите такси са много високи и ще доведат до обедняване на най-нископлатените служители. Ограничението  обаче остана за фирмите със 100 и повече служители. Депутатите одобриха и облагането на свръхпечалбите на енергийните дружества за попълване на фонд "Сигурност на енергийната система". Целта е със средства от него да бъде компенсиран бизнеса, ако цената на тока надхвърли 200 лева за мегаватчас.

• Депутатите гласуваха държавния бюджет на среднощно заседание

В крайна сметка финансовият министър Асен Василев заяви:

„Бюджетът е в първоначално зададените параметри с 3% дефицит, сериозна капиталова програма и преразпределение на част от капиталовите разходи към допълнително заплащане, което парламентът направи в размер около 300 милиона лева. Голяма част от фискалните мерки също бяха запазени, така че да могат да бъдат събрани приходите.“

Като „разумно решение“ макроикономистът Георги Ганев определи финансовата рамка за настоящата година:

„Бюджет-2023 е възможното разумно решение в ситуацията, в която се намираме. Знаем, че тя не е никак не е проста. Поради решението на служебния кабинет, и особено на назначилия го президент, да не внесат редовен бюджет, когато по закон му е времето, а именно – в края на октомври предходната година за следващата. После, в очертаващия се край на мандата на служебния кабинет, беше представен един проект на бюджет с огромен дефицит и крайно неамбициозни приходни действия и раздути разходи. Той трябваше да се преправя, а затова имаше броени седмици“, обясни в интервю за БНР-Пловдив макроикономистът Георги Ганев, който е депутат от ПГ на „Продължаваме промяната-Демократична България“ и член на бюджетната комисия в НС.

Според икономиста Красен Станчев, приемането на бюджета е било наложително, за да не се разпусне правителството.

"Проблемът не е в 3% дефицит и неговото осигуряване, а проблемът е в това, че от 2012 г. ограничението за България, което съответства на стабилността на цялата система, е 2% бюджетен дефицит. Има и други неща, свързани със стабилността на системата", отбеляза Станчев пред БНР.

По думите му, това е „бюджет за 3 месеца“ и съответно трябва да се предвидят определени неща до края на 2025 г. (с оглед на въвеждането на еврото- бел.ред.), сред които са относително ниски правителствени разходи, относително нисък дълг и т. н.  Все пак той няма притеснения за настоящия бюджет.

Сигурното в този бюджет са разходите, подчерта икономистът. Относно мерките, предложени за приходната част, и обясни, че ако приходите се окажат по-малко, може да се стигне до взимане на заем за финансиране на текущи задължения. Това, според него обаче, няма да се случи.

Текст: Йоан Колев