Най-обичаният и почитан летен християнски празник несъмнено е Успение Богородично. Посветен е на Възнесението на Пресвета Богородица в Небесното царство и се чества както от православни, така и от католици и други християнски деноминации на 15 август (по нов стил) или на 28 август (по стар стил).
Според преданието, на този ден Божията майка се преселила в Небесното царство на 64-годишна възраст. Три дни преди блажното ѝ заспиване, всички апостоли се събрали, за да се простят с нея и я изпратят. Сам Иисус Христос слязъл от Небесата, за да отведе душата ѝ. За християните, нейната смърт не е обикновена, а заспиване у Бога, затова се нарича "успение". Погребали Божията майка в една пещера край Гетсимания и когато апостол Тома, който закъснял за погребението, поискал да я види, тялото ѝ било изчезнало.
Успение Богородично се нарича още Голяма Богородица, а рождението на Христовата майка на 8 септември – Малка Богородица.
Празникът се отбелязва с особена тържественост, защото прославя срещата на Божията майка с нейния син – Иисус Христос.
На този ден много църкви и манастири в страната ни отбелязват своя храмов празник. Сред тях е и самоковската Митрополитска черква, построена преди повече от три века. Тя привлича със своята просторност и духовното си излъчване, с уникалната си архитектура и особено с изкусната дърворезба на иконостаса от орехово дърво, изработен в средната си част от светогорски майстори в края на XVIII век.
В продължение на три столетия и половина храмът бил духовно средище на самоковската епархия, чиито предстоятели били 23-ма митрополити. В него проповядвали велики светители като св. Симеон Самоковски, духовен покровител на град Самоков. Най-вероятно там е пристъпвал и самият Паисий Хилендарски. А последният самоковски митрополит Досиетей е и първият български архиерей от новосъздадената Българска екзархия.
За многопластовата история на „Успение Богородично“ свидетелства запазената и до днес черковна кондика, заведена през 1757 г.. Там са описани и по-важните събития, за които научаваме от ставрофорен иконом Михаил Колев, предстоятел на храма:
„Още в началото на XVIII век, през 1711 година, тогавашният митрополит Нектарий провежда възстановителни и ремонтни дейности на малката църква, която тогава е съществувала на това място – разказва в интервю за Радио България отец Михаил. – България тогава е под османска власт и било забранено изграждането на православни храмове в населените места, затова църквата била доста по-малка, вкопана дълбоко в земята. Близо 100 години след това, по предложение на един от самоковските митрополити – Филотей, храмът е изграден в настоящата си височина като еднокорабен, а през следващите 30-40 години е развит на север и на юг, като освен централния престол, посветен на Божията майка, са изградени още два престола. Посветени са на закрилника на българския народ свети Иван Рилски и свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец.“
От отец Михаил разбираме, че почитта към християнския лечител не е случайна. В началото на XIX век през Самоков преминават две чумни епидемии и самоковци потърсили молитвеното застъпничество на св. Харалампий. Посвещават му престола в черквата и донасят мощите му от Света гора и епидемията отминава за кратък период.
В забележителната история на „Успение Богородично“ са вписани и църковно-националните освободителни борби, към които самоковци били изключително причастни и дейни.
„Тук е и мястото, където е основано първото килийно църковно училище – продължава увлекателния си разказ отец Михаил. – Тук се ражда и идеята за създаването на първото акредитирано, преди Освобождението и в следосвобожденска България, Самоковско-рилско богословско училище. В настоящия момент митрополитският храм в Самоков продължава да бъде духовно-обединителен център. Запазил в себе си църковна и историческа памет, живее с духа на новото време чрез проповед, чрез духовно просвещение. Той е мястото, в което съвременните самоковци и всички гости и поклонници на града, отправят своите молитви към Бога.“
В средата на август, в красивата митрополитска черква, вярващи от цялата страна се събират да отдадат почитта си към Божията майка, специално за храмовия празник – Успение Богородично.
„Той започва от предишния ден с празнично вечерно богослужение, в което се вплита един древен, изключително красив молитвено-песенен последователен чин на опело Богородично. Много прилича на Христовото опело, което отслужваме храмовете на Разпети петък. Изнася се Богородичната плащаница, прави се литийно шествие около храма, със събор на всички духовници в града. На следващия ден, следва утринното и празничното литургийно богослужение с проповед. Завършва с благославянето и раздаването на осветения курбан за всички миряни, които са се събрали. Празникът Успение Богородично е изключително обичан и наистина народът, който присъства с молитвите си към пречистата Божия майка е многоброен. Множеството усмивки и радостта, въодушевлението от хубавия летен празник може да се наблюдават и усетят от всички в този момент.“
Снимки: Facebook / mitropolitska.samokov, архив
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..