Два протеста, обявени за един и същи ден (19 септември) в София диктуваха дневния ред на правителството, а и на обществото ни от началото на тази седмица. За разлика от друг път, и двата бяха не с политически, а изцяло с искания за финансова подкрепа от страна на държавата. Става въпрос за сектори, които дават поминък на стотици хиляди българи, но въпреки това оставени да се развиват хаотично и без защита и стратегия от страна на държавата.
Единият сектор е въгледобив и енергетика, който в момента е основният потърпевш по пътя към установяване на зелена икономика, но от справедливото преструктуриране на мините до голяма степен зависи и стабилността в държавата. Вторият сектор, който излезе на национален протест пред сградите на властта в София е този на земеделците, засегнат най-вече от вноса на по-евтино жито, слънчоглед и други суровини и продукти от Украйна. Недоволството на земеделците обедини производители от всички браншове (с изключение единствено на тези, заети с оранжерийно производство). Още в понеделник – 18 септември, те започнаха да струпват тежка земеделска техника на основни пътни артерии на страната, като кръговото кръстовище край гр. Сливен, където минава трафикът между Северна и Южна България. В утрото на 19 септември близо 600 трактора и комбайни чакаха на входа на столицата, за да се включат и блокират трафика на големия град.
До ескалация на напрежението обаче не се стигна. Представителите на браншовите организации в земеделието и синдикалните представители на миньорите проведоха конструктивни разговори в Министерския съвет и там лично премиерът Николай Денков обеща конкретни стъпки и срокове, с които правителството се ангажира в отговор на протестните декларации.
За производителите на слънчоглед дойде добрата новина, че в близко време няма да има внос на суровината от Украйна, а ще се преговаря за определена квота за внос на слънчоглед за България, която да е съобразена с възможностите на българските преработватели. По отношение на останалите земеделски продукти, засегнати също от вноса от Украйна, Денков увери, че за тях също се водят преговори и е възможно да се потърси двустранна договореност между България и Украйна.
В отговор на искането за изплащане в кратки срокове на компенсациите за производствени разходи, нараснали заради войната, министър-председателят увери, че държавата има готовност това да стане до 30 септември. 150 млн. лева от тази помощ вече са отпуснати, а останалите 63 млн. са подготвени да бъдат отпуснати буквално до дни – уточни министърът на финансите Асен Василев. С тази помощ земеделците ще бъдат подпомогнати, след като отпадна забрана за внос на зърно от Украйна, а това сега позволява да се гарантират постъпления в бюджета с цел помощ на засегнатите производители.
Още - ще се търсят резерви в бюджета за целеви помощи в земеделието и, в същото време, да се понижи крайната цена на продукцията, която стига до потребителя – увери финансовият министър. Асен Василев подчерта, че извън проблемите на вноса стават много нерешени въпроси, като грешно структуриране на субсидиите и начините на подпомагане, както и много несвършена работа по цялата верига на себестойност на земеделската продукция.
Представителите на браншови организации в земеделието не бързат с оттеглянето на протестната блокада от София, остават да чакат детайли по финансовата подкрепа в земеделието. Те обаче си тръгнаха с надежда след срещата в МС, тъй като, по думите им, за пръв път усещат загриженост и желание да се решават бързо проблемите от страна на държавата.
Миньорите също успяха да постигнат важни договорености по исканията от протестната си декларация. Ще има Национално споразумение за справедлив преход, в което детайлно държавата се ангажира да обезпечи финансово всички социални и екологични проблеми, които ще възникнат от затварянето мините и въглищните централи и то да обхваща периода до 2038г.
Ключов момент е основаване на Държавно предприятие за конверсия на въглищните райони, по подобие на Държавното предприятие, създадено при затварянето на четири блока от атомната електроцентрала „Козлодуй“. Целта е то да дава работа на всички миньори, енергетици, инженери, конструктори, останали без работа заради промените в отрасъла. По мнение на специалисти от КНСБ това предприятие ще е нужно и след 2038г., защото и след това продължават дейностите по рекултивация и трансформация на въглищните мини. Средства за тази дейност обаче няма как да дойдат по линия на Европейски фондове, затова министър-председателят Николай Денков пое ангажимент от името на държавата към миньорите и енергетиците и до 15 октомври ще бъде факт исканото от тях Държавно предприятие за районите на Перник, Кюстендил и Стара Загора.
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
В присъствието на дипломати външният министър Иван Кондов откри в Пловдив последния стенопис от конкурса на министерството „България – по-красива в НАТО“. Проявата е посветен на 20-ата годишнина от членството на страната в Алианса. Творбата е дело на..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..