Две световни войни, бомбардировки, соц. манифестации с танкове и тежкотоварни автомобили, граждански протести и най-вече – ремонти до безкрай… Какво ли не са преживели жълтите павета на София през последните 116 години! Знаковата настилка е обявена в наши дни за културно-историческа ценност. Твърди се, че е внесена от Австро-Унгария през 1907 г.. В първото десетилетие на 20-ти век с нея се покриват централните улици на българската столица. Виждаме ги и днес пред катедралата "Св. Александър Невски", в района на парламента, около бившия царски дворец и до Народния театър.
Ала вече никой не произвежда точно този вид павета. Вносът отдавна е прекратен, а красивата жълта настилка, с която столичани толкова се гордеят, безвъзвратно се руши. Опитите паветата постоянно да се пренареждат и да се заменят със стари такива не дават желаните резултати. Тези дни символът на столицата отново влезе в новините покрай поредния неудачен ремонт на ремонта.
След продължилото повече от два месеца пренареждане на настилката пред парламента, павета "грейнаха" в различни нюанси на жълтото, за ужас на софиянци. Според службата, която упражнява строителния надзор на обекта, причината била, че въпросните павета са комбинирани от различни серии производство, а и някои от тях били подлагани на по-дълга експлоатация от други през годините.
„Как така едните са много светли, а другите много тъмни – нямам обяснение“ – недоумява проф. Любен Лаков от Института по металознание към БАН. Заедно с неговите колеги, той от години търси начин да произведе 100 процентов аналог на 100-годишните софийски павета. Преди време наши учени открили формулата на уникалната им кристална структура. Сега обаче екипът на професора я е усъвършенствал, и вече подготвя пилотна серия чисто нови жълти павета за София.
"Културно-историческото наследство отпреди повече от 100 години е еталон. В момента новото е същото по състав, със същите физико-механични и други показатели, тъй като съдържа същите минерални фази, като оригиналът. Размерът, обемът и цветът е еднакъв. Да не говорим, че оригиналният цвят на софийските павета е охра, а не е жълт, както сме свикнали да го определяме. За нас, учените, цветовете, нюансите са толкова много, че се изразяват в цифри. Така че паветата, които ние създадохме, са идентични по цвят на еталоните" – категоричен е проф. Лаков.
Произведените от БАН павета били подложени на задълбочен анализ в Техническия университет в София. "Оказва се, че те са дори с една идея по-устойчиви на суха и мокра гума и не са толкова хлъзгави като оригиналните. С други думи – те са същите по цвят, големина и форма" – каза проф. Лаков и добави:
"С Общината имаме договор да произведем пилотна серия от 250 павета само. Срокът ни е до Коледа, тъй като ние работим при институтски условия, а не в завод, но ги произвеждаме със съответната формова екипировка, подготовка на рецептурния състав, пресоване, сушене, термообработка… Имаме готовност да предадем пилотната серия в срок, но от Общината зависи кога и къде ще бъде монтирана нашата настилка. Според мен Столичната община едва ли ще вложи средства за изграждане на завод за жълти павета. С това трябва да се заеме бизнесът."
Проф. Лаков дори е проучил възможността съществуващи у нас заводи, например във Видин и Казанлък, да поемат производството на специфичните павета, така че те да се използват не само за възобновяване на настилката в центъра на София, но и за украсата на други градове в България, а защо не и в чужбина?
Вижте още за миналото и настоящето на столичния ни град:
Снимки: Институт по металознание – БАН, БТА, БГНЕС, БНТ
След публикацията на в-к “Financial Times“, че "Лукойл" се готви да продаде рафинерията в България на катарско-британски консорциум до края на годината, дружеството излезе с официална позиция. В писмо до медиите, собственикът на „Лукойл Нефтохим“..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..