Той е свирил на едни от най-големите световни сцени. Казва, че не е от най-притеснителните музиканти, но когато застане пред родна, варненска, публика нещата са различни. Цялата "тежест" на славата и гордостта от усеща свирейки пред семейството, близки и приятели от детство. И точно това преживя в началото на седмицата Мирослав Петков, първи тромпетист на Кралския оркестър на Амстердам (Royal Concertgebouw Orchestra). Градската художествена галерия на родната му Варна стана домакин на концерт от проекта „Нова музикална сцена”, в който виртуозният музикант и пианистката Виктория Василенко подариха на публиката майсторство и емоция. Акцент в програмата беше световната премиера на сонатата за тромпет и пиано "Алфа и омега", написана от друг варненец с международно признание – Мартин Георгиев, диригент на балета на Royal Opera House Covent Garden.
"Произведението е на християнска основа и е базирано на последната книга от Библията – Йоановото откровение", разказва специално за Радио България Мирослав Петков. Соната от девет части, пълни със символизъм, изсвирена за първи път в концерт на контрасти. Сякаш в унисон с житейската история на талантливия българин, който за разлика от повечето си колеги няма семейна обремененост в музиката.
"Родителите ми имат съвсем нормални професии, което много ценя, защото това винаги ме връща към т.нар. реален живот. Ние артистите, музикантите, хората на изкуството имаме удоволствието да можем да живеем в затворен кръг от личности и среда, което е колкото хубаво за професията, толкова и те отдалечава от обикновения живот. И въпреки че не са професионални музиканти, родителите ми определено имат музикален слух", признава днес Мирослав Петков.
Майка му "чува" таланта му и на 11-годишна възраст го записва в Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна. Но ако трябва да сме още по-конкретни – истинската любов между малкия Миро и тромпета пламва през синия екран и любимите анимационни приятели на децата през 90-те.
"Гледах много анимационни филмчета, в които имаше истинска и много майсторски изсвирена музика, с много силно звучаща брас секция. Тогава тромпетът ми направи най-голямо впечатление като звук и реших, че искам да свиря на този инструмент. Толкова бях запален, че когато отидох в музикалното училище и видях как изглежда истинският тромпет бях малко разочарован, защото във филмчетата той беше просто една извита тръба и аз така си го представях" – спомня си музикантът.
Въпреки тази трагикомична първа среща, само след година в музикалното училище Миро се превръща в успешен участник на редица национални и международни конкурси. Днес свири на различни по вид тромпети и казва, че връзката и отношението с всеки един от тях е различна. "Всеки инструмент носи различен характер. То е като различното общуване с приятели в дадени ситуации" – казва ни той. Сравнява звука от тромпета със сопрано гласа в човешкия регистър. Все още пази и свири на един от първите си тромпети от училище. Много специален подарък е и Пиколо тромпетът, който получава от примата на българската поп музика Лили Иванова. И някак естествено патриотичната нотка се прокрадва в разговора ни. Въпреки, че само на 18 години заминава да учи в Университета по музика в Детмолд, Германия, (Hochschule für Musik in Detmold) като студент на проф. Макс Зомерхалдер Мирослав разпалено прави уточнение:
"Аз първо отидох в София, защото бях твърд противник на това да уча в чужбина. Казвах си – всички заминават в чужбина, аз пък ще остана в България и тук ще се развия. След шест месеца ми стана ясно, че като млад човек, който търси развитие, трябва да замина, за да си отворя хоризонта. За мен беше важно да отида да видя друга култура, други хора. И така и стана. Отидох в Германия."
След дипломирането си, Миро започва да гради истинска международна кариерата, печелейки награди на някои от най-престижните световни брас конкурси, сред които: Yamaha International Trumpet Contest, Германия; ARD Musikwettbewerb, Германия; Jeju International Brass Competition, Южна Корея и др. От 2012 до 2016 г. той е първи тромпетист на Nationaltheater Mannheim, Германия.
"Докосването до големи музиканти там ми показа, че успешният творец може да е също толкова несигурен в себе си човек, пълен с множество въпроси. Големите артисти винаги продължават да търсят развитие. Те не спират да учат и много често са най-любезните и мили хора. Човек оформя характера си спрямо това, което е около него и което преживява. Сега си давам сметка, че като българин много често в начало се чувствах „малък“, аз идвам от толкова малка държава. А всъщност различията ни са доста по-малко отколкото предполагах. Определено има много какво да покажем от нашата култура и бит и не трябва да се срамуваме от пътя, по който сме минали, за да сме това което сме. Всяко място си има своите проблеми и аз просто гледам да взема отвсякъде всичко, което ми харесва и да науча това, което мога от всички култури, езици и хора, с които се срещам по пътя", разсъждава 34-годишния българин.
Цялото разбиране за важността от тази културна еклектика днес Миро превежда на езика на музиката. В произведенията си той често пъти смесва класика, джаз и фолклор. Убеден е, че автентичният фолклор, при това не само българският, е мост да разбереш и другите музикални стилове. Защото музиката е свързана – казва той – тя идва от хората и е за хората.
"Фолклорът е битът и той представлява душевността на хората. Важно е за мен, като българин, да показвам този стил навън, защото виждам, че на тях им харесва. Макар не винаги да схващат ритмите, те усещат заряда на нашия фолклор и това е достатъчно съобщение."
Днес Петков е на прага на осмия си сезон като първи тромпетист на един от най-добрите оркестри в света – Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. Работата си там съчетава с международна солова кариера и преподавателска дейност като професор по тромпет в Консерваторията на Амстердам (Conservatorium van Amsterdam). Разбира се цената на успеха е високаq признава българинът. Често пъти ангажиментите са за сметка на личния живот, празници, почивки. Дните ти са изпълнени само със свирене. "Прилича на олимпийски спорт, за който човек само се готви, за да постигне заветните резултати. Нещо такова е този живот" – с усмивка казва Миро.
"Моят най-голям успех е това, че съм успявал да съм между хора, които са ме вдъхновявали и са ме карали да бъда все по-добър, в това което правя. И в момента, в Кралския оркестър, съм сред хора, които не са си седнали удобно на стола и аз покрай тях няма как да не се развивам. И това за мен е най-големият успех – всички останали награди идват и си отиват. Те са чудесен мотивация за младите, но изкуството не е състезание за първо, второ или трето място. Човек започне ли сериозно да се занимава с него, то става начин на живот. А начинът на живот, за мен лично, е свързан с това с какви хора се обграждаш около себе си, за да останеш жив артист и да твориш нови неща."
Личният пример и вдъхновението са водеща философия за живота при него, която успява да проповядва чрез музиката си.
"Още като дете помня, че най-вълнуващото време беше лятото, когато по-големите батковци и каки се прибират от чужбина и се срещаха с нас, започваше една обмяна на идеи, енергия, дори тънкостите на занаята. Аз черпех вдъхновение от този месец през цялата година. И се опитвам да правя същото сега с децата в моето училище във Варна. Да им помогна с каквото мога, защото и аз съм минал през това, тръгнал съм от тук и знам какво означават тези срещи. Това е посяване на едно семе, което ще помогне в изграждането на характера им, не само на музицирането, а на желанието им и те да помогнат утре на друг."
Снимки : Facebook/ Miro Petkov
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..