„Лозарството в България загива от вашата некадърност“ – това написаха на свой протестен митинг лозарите и винарите през м. март в София. Надеждата им беше, че Служебният кабинет тогава ще вземе мерки, за да подобри състоянието на сектора поне за новата аграрна година, но управляващите останаха глухи към исканията им. Иначе в нормативните документи е записано, че лозаро-винарският сектор е един от първите по значение, който помага за ускореното икономическо развитие на страната ни и за постигане на националните цели.

След неуспешния пролетен протест на лозарите и пред Министерски съвет, и пред Президентството, сега идва есента на тяхното недоволство. То се засилва още повече от лошата като климатични условия година. На места имаше градушки, на места измръзвания, засушавания, което накара лозарите да повдигнат и въпроса за нормативните ограничения при сондиране на места за нови кладенци.

„Гроздето е оскъдно тази година и трябваше да го приберем бързо, за да се запази и да има качествени напитки, въпреки малките количества “ – казват земеделците от сектора. Те най-слабо присъстваха в големия национален протест с комбайните, състоял се на 18 септември, но казват, че проблемите в сектора не са от вчера. Останали са още от времето на предприсъединителния период на България към ЕС, а най-тъжно им е, че страната ни получава най-ниските субсидии спрямо всички останали европейски държави.  „Ние – българските производители на грозде и вино, сме третирани не като работещи в страна-член на ЕС и не сме равнопоставени с другите производители в Европа“- казват от Българската лозаро-винарска камара.

Освен това у нас няма обективен и публичен критерий при разпределянето на помощите за лозарския сектор. „Лишени сме и от участие в европейските програми за инвестиции в нови техники и технологии“ – разкрива част от проблемите Марин Калнев, член на Националното сдружение на българските лозари:

„От дълги години секторът страда от липсата на адекватен план и стратегия за развитие – обяснява той в интервю за БНР-Пловдив. – С всяка година у нас се унищожават около 50 000 дка лозови насаждения, това са над 350 хил. дка, създадени и след това унищожени лозови насаждения само през последните 10 години. В моето стопанство се грижа по най-добрия начин за лозята, използвам препарати, торове, техника, закупени от европейски страни и въпреки това нашата продукция е неконкурентна на пазара, защото в България влизат грозде и винени продукти от Румъния, Сърбия, Македония, Молдова, най-много от трети страни, които обаче никой не контролира и не се знае къде отиват те. Затова искаме да е приоритет на държавата изкупуването на лозарската продукция, произведена в България. Сега е практика да се произвежда българско вино, но от внесено грозде от чужбина.“

Самият Марин Калнев  също обмисля да изкорени лозята, те са 150 дка, които отглежда от 8 години край Пловдив. Въпросът му е – как, при положение, че използват една и съща техника и препарати, се оказва, че гроздето внос отвън, е на по-ниска цена от българското? „Значи има скрито подпомагане в другите страни“ – смята той.

Същите опасения сподели и Йордан Чорбаджийски – председател на Националната лозаро-винарска камара. „Гроздопроизводителите в България са обречени на фалит. В момента те отглеждат грозде само, защото това могат да правят, а не за печалбата“ – казва той в интервю за Радио България:

„Искам да направя сравнение с Франция - тази година винопроизводителите във Франция нямаше как да си реализират виното и държавата се намеси като и им даде 200 млн. евро, а това автоматично понижава цената на крайния продукт. Ние не можем да стигнем тяхната цена, защото продажната цена за килограм грозде у нас е около 1,40 лв., а за литър вино отиват 3 кг грозде. Като добавим и разходите за бутилка, етикет, кашон, логистика и т.н.- ето че цената се увеличава. За нас много важен е и човешкият фактор, защото в момента нашите сезонни работници са в чужбина. Аз имам и още един въпрос към държавата – как става така, че Франция ни взима работниците, защото в момента нашите работници са навън, дава по-високи заплати от нас и как накрая тяхното вино е по-евтино от българското? Отговорът на този въпрос е в даването на субсидии при тях и липсата на субсидия за българските производители, както за винените, така и за десертните сортове грозде.“

Снимки: БТА, БГНЕС