Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори.
Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди, Пол Дюка и Ги дьо Лионкур, той е автор на опери, балети, симфонични и камерни произведения, които са останали в съкровищницата на българската музикална култура. Творчеството му, силно повлияно от българския фолклор, печели множество награди и се изпълнява по целия свят.
"Марин Големинов е онази релефна фигура в българската музика, която утвърждава камерния жанр, камерното музициране чрез камерния начин на музикално мислене – обобщава проф. Наташа Япова, преподавател по история на музиката, в интервю от съкровищницата на Радио България. – Нека припомним, че камерната музика е „музика за самия звук“, музика за слушане и музициране. Идва от традицията да се свири в дворцовата „камера“, където аристократите се събирали, за да водят своеобразна беседа чрез камерната музика. У нас подобна традиция не е имало по определени причини. Само шест десетилетия след като България става независима държава, Марин Големинов утвърждава жанра камерна музика в българската култура. Следвайки в София и Париж, той пише не една и две композиции. Но едва през 1934 г. написва "Опус № 1" на своя Първи струнен квартет – знак, че това е неговото собствено творческо начало."
В края на живота си Марин Големинов живее в Португалия, със семейството на най-големия си син Камен. Отива си от този свят през 2000 г. В памет на големия композитор, в родния му град всяка година на 28 септември се връчва Националната награда за принос в музикалното изкуство "Акад. Марин Големинов". Организатори на събитието са Община Кюстендил, музикално сдружение "Марин Големинов" и наследници на композитора.
"Това е паметен знак, който те задължава да продължиш историята, да проектираш смисъла й в настоящето – посочва първият носител на отличието, диригентът Пламен Джуров.– Години са минали от времето, когато няколко пъти седмично се срещах с проф. Големинов. Все още не мога да преценя какво най-много ми е повлияло – конкретните професионални насоки или неговото присъствие. Той не беше много речовит, говореше припряно, бързо, с кратки сентенции – негови мисли или български поговорки, към които често прибягваше. Те влизаха в съзнанието и започваха да действат, да те карат да си задаваш въпроси. Липсват ми тези негови сентенции. Мисля, че повече ми е въздействал като личност, като маниер на мислене. Може би затова продължавам да преоткривам музиката му, умението да събере композиционната идея в някакъв вид формула – темброва, звуковисочинна..."
Чуйте "Селски празник" от сюитата "Нестинарка" на Марин Големинов, изпълнение на Симфоничния оркестър на БНР – диригент Камен Големинов:
Редактор: Диляна Трачева

Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември, за да отдадем почит, но не на владетели или военни герои, а на хората на духа – онези българи,..
Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция. В народния календар Димитровден се свързва с края на..
На 19 октомври почитаме паметта на небесния закрилник на България – св. Йоан Рилски Чудотворец. Основател е на Рилската света обител – най-големият и влиятелен духовен център в България. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край..
Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември,..