Точно след месец, на 29 октомври, българите ще изберат кметове и общински съветници, които ще управляват през следващите четири години. Предстоят 30 дни, в които кандидатите трябва да представят своите идеи за развитие на населените места пред гражданите, като имат свободата да направят това в устна и писмена форма, на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги. Законът гарантира и еднакъв достъп до източниците на информация, която им е необходима за целите на предизборната агитация. Кампанията се води само на български език и приключва в 24,00 ч. на 27 октомври 2023 г.

Право на вот имат малко над 6 милиона и 48 хил. избиратели. Както и на парламентарните избори, в секциите с над 300 гласоподаватели, освен с хартиени бюлетини, ще се гласува и с машини. В над 11 хил. секции ще има видеонаблюдение и излъчване при отчитането на резултатите. За гласовете на гражданите ще се борят представители на 58 партии и 9 коалиции. Огромен интерес предизвиква „битката“ за големите градове и най-вече за столицата, в която се включват 21 кандидати за кметския стол – повечето от тях не са професионални политици, идват от бизнеса, от музикалните среди, от медиите и неправителствения сектор. Дали хората ще изберат нестандартен кандидат, каквито предложения отправят по-големите партии, или партийна фигура, на каквито личности се спират по-малките формации, предстои да видим след месец. Едно е сигурно – най-големият град в България ще има нов кмет, тъй като досегашният градоначалник, която е начело на София от 2009 година излиза от играта.

Кои са най-ефективните начини за активизиране на гражданското общество да бъде активно в изборите и при решаването на проблемите в дадено населено място?

„Преди всичко е необходим диалог с гражданите, който, към момента, по-скоро липсва. През последните години виждаме, че партиите наблягат на това да включват граждански активни лица в листите си, но е важно и да се чуват техните предложения, а не просто да присъстват в тях“ – казва Антон Симеонов, председател на варненската неправителствена организация „Български експерти за регионално развитие“.

Доколко успешни са гражданските кандидати у нас, като алтернатива на партийните?

Местните избори са сериозна индикация за влиянието на политическите партии по региони и дават възможност за укрепване на позициите за следващия парламентарен вот. Интерес представлява и въпросът, дали по-сериозна загуба на позиции по места на големите партии ще се отрази на бъдещата работа на коалиционното правителство? Според някои анализатори има напрежение и със сигурност изборите ще рефлектират и върху националното управление. Други обаче считат, че Министерският съвет и мнозинството ще останат сплотени, независимо от резултатите на местния вот.

„Ние имаме едно правителство, което е доста крехко. Т.нар. коалиционни партньори често атакуват предложенията на своите партньори. Нито една от партиите обаче няма да е доволна ако претърпи сериозна загуба, тъй като един голям град е доста голям ресурс, който да им осигури необходимото им за следващи избори положение и възможности“, коментира Антон Симеонов.

Слабият интерес към парламентарните избори, на който станахме свидетели през изминалите 4 предсрочни вота (около 40%), е малко вероятно да се повтори и на местните избори, допълва анализаторът.

„На местно ниво очакваме доста по-голяма активност, която има своето обяснение. То е свързано с това, че листите са дълги, кандидатите в тях са отчасти познати на избирателите и това е нормално да ги мотивира. Те ще гласуват за своя комшия, роднина, приятел и някой, който познават в града. Очаквам, че в нашия варненски регион, активността ще е поне 40-41%.“

12 837 са машините, на които ще можем да гласуваме в изборния ден. Ще се гласува с една сим-карта, която се предоставя от секционната избирателна комисия на избирателите, които желаят да гласуват машинно, заяви на изслушване в Народното събрание председателят на ЦИК Камелия Нейкова. Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов пък оповести, че МВР вече работи по събирането на данни за конкретни групи, които биха могли да извършат престъпления, свързани с правото на гражданите да гласуват. Работи се и по приложение, с което ще се ограничи купеният вот и други изборни нарушения. В него са въведени данни от предходни избори в страната, свързани с брой подадени сигнали за нарушения и престъпления, образувани наказателни производства, установени рискови райони с посочени конкретни изборни секции, където се наблюдава концентрация на нередности. Всички тези данни ще се използват от МВР за съпоставка с вътрешната информация, с която разполагат. Премиерът Николай Денков пък се обърна към гражданите да бъдат активни в подаването на сигнали за нарушения в хода на предизборната кампания и в деня на вота, за да може да бъдат ограничени до минимум нередностите.

Снимки: БГНЕС, архив, личен архив, БНР