Една изключителна българка, музикант и виртуозен изпълнител на акордеон се завърна и пренесе цялата си концертна дейност в родината. Това е Вероника Тодорова, която близо 20 години гради успешна кариера като диригент и концертиращ музикант в Германия, Австрия, Нидерландия, Финландия и въобще на европейската сцена. През 2006 на Световното първенство по акордеон в Норвегия е обявена за най-добрата акордеонистка в света. Същата година печели и титлата „Майстор на Германия“. Самият инструмент физически е труден за жените, затова и по света повечето изявени акордеонисти са предимно мъже.

За Вероника Тодорова музикалната критика у нас казва, че владее инструмента до съвършенство, а освен това може да интерпретира най-разнообразна по стил музика - от барок, класика и танго-нуево през собствени композиции до модерния етно джаз. Това я прави желан партньор на сцената от оркестрови състави и солови изпълнители, каквито са впечатляващите проекти с цигуларя Веско Ешкенази и Плевенска филхармония.

Иначе детството на младата музикантка преминава в троянското село Дебнево. Вероника Тодорова учи акордеон от 6-годишна възраст,  а таланта й открива нейният пръв учител Димитър Цветков от Ловеч:

Вероника казва, че през последните години концертите й не падат като брой под 180 и то на различни европейски сцени. Чувствала се е добре на немските сцени, била е диригент в различни оркестри, ръководител на престижни проекти, била е музикален педагог в Германия, но винаги е усещала нуждата да бъде в роднината и да черпи вдъхновение от живота в България.

Освен това тя пише музика и все повече започва да се обръща към корените си и към наследството на родината. Това я кара в началото на пандемията през 2020 г. да вземе окончателно решение и да се завърне в България и най-вече в родното си село Дебнево. От три години тя е постоянно тук, заедно с дъщеря си и казва, че сега чувства живота си истински пълноценен и успешен.  Сбъдва се още една от мечтите на Вероника и тя организира музикален фестивал Дебнево, като привлича музиканти от цял свят.  Тази година той се проведе за пети път. Нарича се  „Jam on the River“, а сцената е на зелена поляна и естествения декор е Балкана.

„Навсякъде, и в най-малкото село, хората имат нужда от изкуство, защото това е храната за нашата душа“ – казва Вероника Тодорова:

„Фестивалът се роди заради желанието ми да се запозная с българските музиканти и да дам сцена, на която да могат да музицират мои колеги, с които съм работила на Запад през годините, както и да създам поле за изява на местни музиканти. Така  последните години „Jam on the River“ преживява стремглаво развитие. Тази година през август се радвахме на публика, която наброяваше 10 хил. човека. Това за мен е голям успех и много голямо вълнение. Благодарение на гостите се получи много разнообразна програма, а срещите с музикантите също са изключително зареждащи и оставят отпечатък в съзнанието. Много фактори допринасят за успеха на този фестивал, мястото наистина е приказно, аз обожавам Троянския предбалкан, публиката също е много отворена за такива събития. Да не говорим че в провинцията има голям глад за такива изяви и то с международни творци. Най-важното е, че фестивалът е изграден с много любов и е много истински.“

Една от най-притегателните сили, които връщат Вероника от чужбина в България е възможността тя да обучава български ученици на пиано и акордеон. От 15 септември Вероника отново е на работното си място в местното училище „Иван Вазов“ в с. Дебнево. Между репетициите за концертите тя не е преставала да дава уроци на децата и през лятната ваканция:

„Работата ми с децата тече през цялото време и съм много щастлива, че чрез мен те имат възможност да се докоснат до сцената, да посещават много концерти, а самата работа с децата мен ме прави щастлива. Това беше първото нещо, което започнах да правя щом се прибрах в България. В с. Дебнево, където работя с около 30 деца, въведохме иновация, която дава възможност на всички деца от първи до четвърти клас да учат музикален инструмент. В основата на тази идея е залегнал резултата от един експеримент, проведен преди повече от 20 години в Германия, който доказва, че изучаването на музикален инструмент изключително много повишава коефициента на интелигентност при децата, да не говорим за емоционалният интелект и многото качества, включително и социални, които се развиват чрез музикалното обучение. Така че аз съм отдадена всеки ден на тази работа и с изключително голяма любов работя с децата в с. Дебнево.“