Хоровото пеене е едно от най-древните музикални изразни средства, което, анализатори твърдят, че може да припознаем дори в древните езически ритуали. През ранното Средновековие придобива голяма популярност в Европа, като съпътстващ елемент на християнските богослужения. Няколко века по-късно започва и яркото присъствие на композитори, които пишат хорова музика и "извеждат" този вид пеене извън църквите.
Къде сме ние?
В България хоровото пеене води началото си от традицията за колективно изпълнение на народни песни и песнопения, изпълнявани по време на различни ритуали още в езическата ни култура, предшествала християнството по нашите земи. През 1868 г., 10 години преди Освобождението на страната ни, Янко Мустаков създава първия многогласен български хор в град Свищов - мъжка формация със светски репертоар. В българските училища постепенно започва въвеждането на обучение по музика, както и създаването на малки хорове. Точно век по-късно се появява и първият изцяло момчешки хор у нас – "Хорът на софийските момчета" при читалище "Цар Борис ІІІ – 1928" с диригент Лиляна Тодорова. В него участват ученици от всички столични училища, на възраст от 8 до 15 години. От 1989 г. до днес диригент на първия момчешки хор у нас е проф. д-р Адриана Благоева, дългогодишен преподавател по хорово дирижиране и заместник ректор на НМА "Проф. Панчо Владигеров".
Под ръководството на проф. Благоева съставът изнася концерти и участва във фестивали из цяла Европа и Азия. Увеличава формациите си на три – детски, младежки и смесен хор, с което се дава възможност на малките певци и след естествената мутация на гласовете им да продължат да се занимават с този вид музика.
"Дава се възможност за един по-широк репертоар, по-интересни възможности за изява и, разбира се, разширява познанията на момчетата за музиката. Нашият състав е участвал и в постановки на Музикалния театър "Стефан Македонски" и на Националната опера, в мюзикъли на Младежкия театър "Николай Бинев" в София. Така певците се срещат с композитори и стилове от различни епохи. Разбира се и до днес една от основните линии в репертоарната ни политика е изпълнението на обработки на български фолклор и на църковно-славянска музика" – казва специално за Радио България проф. Адриана Благоева.
Днес в страната ни има само три момчешки състава – Хорът на варненските момчета и младежи, Хорът на пловдивските момчета "Стефка Благоева" и първият Хор на софийските момчета.
"Момчешкото хорово пеене у нас има не много продължителни традиции, като имаме предвид, че ние сме първите и сме "само" на 55 години. Някои от съставите в Европа имат по няколкостотин-годишна традиция. Например Хорът на момчетата от катедралата Св. Урсен в Солотурн, Швейцария, който ще гостува в София, е създаден в края на X век. Една изключително дълга история, което е характерно за повечето западноевропейски момчешки хорове, тъй като те са създадени в духа на католическата традиция и необходимостта подобни състави да участват в католическото богослужение. В България и другите православни държави момчешките хорове не са свързани с религията, но пък са изключително жизнени състави, създадени към културни домове, читалища и с много големи амбиции да се изравнят по художествени постижения с съставите от Западна Европа" – разказва проф. Благоева.
Дали това "съревнование" ще даде предимство на българските певци, ще можем да преценим още тази седмица, когато в София се открива третият Международен хоров фестивал "Момчетата пеят", организиран от сдружение "Хор на софийските момчета".
Между 6 и 8 октомври четири момчешки състава от България, Белгия и Швейцария в пет концерта в три български града ще ни позволят да се докоснем до магията на съвременната хорова музика. Събитието представлява заключителната трета част от Европейски проект, който започна с фестивал в София през октомври 2022 година, последван от второ издание на "Момчетата пеят" в Рейкявик, Исландия, в началото на юни 2023 г..
В третия фестивал участие ще вземат домакините от "Хора на софийските момчета" с диригент Адриана Благоева, Хорът на пловдивските момчета "Стефка Благоева" с диригент Милка Толедова, хорът с впечатляващо дълга история – Хорът на момчетата от катедралата Св. Урсен в Солотурн, Швейцария с диригент Тобиас Щтукелбергер и Хорът на момчетата от област Фландрия, Белгия с диригент Дитер Ван Ханденховен.
Основна част от музикалната програма ще бъде изпълнена в Концертната зала на НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София, но са предвидени и концерти в залите на Народно читалище "Рила – 1898" в град Долна баня и Народно читалище "Христо Ботев 1884" в Ботевград, като пълната програма може да намерите на официалния сайт на фестивала.
"Това е една от важните цели на проекта – да се популяризира музикалната култура не само в големите градове и основните музикални центрове на съответните държави, но и в по-малките населени места. Както се казва – да се подобри информираността на публиката за хоровата музика от различни националности, за композиторите от различни епохи. В същото време друга важна наша цел е да покажем специално момчешкото хорово пеене, което е много застъпено в музикалните традиции на Западна Европа, но не толкова популярно в нашата държава и в други страни от Източна Европа. Концертите ще представят музикалните традиции на съответните държави. Нашите гости ще изпеят произведения предимно от съвременната музика на техните държави. Българските състави ще участват основно с български произведение, но не само. Програмата е много представителна за всеки един състав и ясно откроява художествените достойнства на всеки един от тях. Въпреки че мъжкото хорово пеене набира голяма популярност в цял свят, в Европа днес няма друг подобен фестивал, който да събира международни певчески хорово на едно място. Концертите са с вход свободен, за да може повече хора да се докоснат до това специално и въздействащо пеене" – обяснява проф. Благоева.
А на самото откриване на фестивала в петък и при закриването му – на гала-концерта в неделя, всички състави ще изпълнят заедно химна на събитието – "Viva la musica", написан от проф. Адриана Благоева, а също и специално създадената за повода песен "Момчетата пеят" от Стефан Вълдобрев. Като съпътстваща програма са предвидени неформални срещи на изпълнителите с публиката и с други изявени български творци. Ще се проведат творчески срещи на диригентите за обмяна на опит, както и уъркшопи с участниците за подготовка на общите им изпълнения.
Снимки: theboysaresinging.com, Facebook / SofiaBoysChoir, БТА
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма..