Влизане в Шенген и еврозоната, членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – това са едни от важните приоритети пред българската дипломация. Като целева дата за приемането на единната европейска валута е посочена 1 януари 2025 година.

"Добре е България да влезе в еврозоната – щом сме във валутен борд и нашата валута е вързана с еврото, това значи, че Европейската централна банка (ЕЦБ) определя нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем. В свят, който става по-непредсказуем, да имаме подкрепата на ЕЦБ в пълния ѝ мащаб, е добре за сигурността на българските граждани и икономика“. Това мнение изрази управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. По думите ѝ,  България се справя прекрасно по отношение на дълга – 25-26%, което много под изискванията за еврозоната. В интервю за Нова тв тя коментира, че изоставането на България спрямо Хърватия по отношение на еврото се отразява на икономиката: “Ние също имаме туристически бранш, защо и ние да не му помогнем, като въведем валута, позната на целия свят? Какво ни задържа, освен колебанията и съмненията, които трябва да бъдат изчистени", категорична бе Георгиева.

"Имаме още работа за вършене при борбата с инфлацията, но вървим в правилната посока. Миналата година беше около 13%, тази година слезе до близо 7 %, но трябва да продължим още. Това е препятствието, което трябва да бъде фокус на политиците, които се занимават с влизането в еврозоната", съветва управляващият директор на МВФ.

За да отговаря страната ни на критерия за ценова стабилност при влизането си в Еврозоната, размерът на инфлацията у нас не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта този на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. За да изпълним инфлационния критерий, тя трябва да е поне с приблизително 3 процентни пункта по-ниска, изчислява икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Георги Вулджев и уточнява:

„Инфлацията трябва да е паднала до допустимите норми още в началото на следващата година. Ако ще се иска конвергентен доклад, това ще се случи в началото на 2024 г., а не в края, и той трябва да е готов до средата на 2024 г.. Той обикновено се иска в началото през януари-февруари, ЕК го изготвя и го публикува през май-юни, за да може ако ще се въвежда еврото, съответното правителство да има поне 6 месеца за цялата нужна подготовка за смяна на валутата“ – обясни експертът пред БНР.

Що се отнася до необходимите за присъединяването ни към еврозоната законодателни промени – приемането на Закон за еврото и промяната в Закона за БНБ, Вулджев не вижда поводи за съществени разногласия в Народното събрание:

"На политическо ниво между партиите, които участват пряко или непряко в управлението, няма спорове, ситуацията е много различна в сравнение с началото на годината. Дори имаме и ДПС, които изглеждат напълно съгласни и нямат никакви възражения по отношение на нужните законодателни промени. Политически в рамките на този парламент не изглежда да има някакви сериозни бариери."

Икономистът се позова на исторически и икономически анализ за развитието на еврозоната, изготвен от ЕКИП, който показва, че еврозоната страда от редица структурни проблеми:

"Тя не представлява оптимална валутна зона, което води до редица икономически дисбаланси между страните-членки. Този валутен съюз има нужда от сериозни структурни реформи, за да стане функционален. Докато те не бъдат изчистени, за България е по-скоро риск да се присъединява" – посочва Георги Вулджев.

Анализът на експертния клуб сочи, че има две решения за справянето с, по думите им, "структурната трагедия, в която се намира еврозоната":

"Едното е еврозоната да бъде обединена по някакъв начин като държава, която има обща фискална и икономическа политика, така че тези разлики в икономическите политики на отделните държави, да бъдат изчистени – обяснява икономистът. – Другата възможност е разпад на еврозоната и връщане към националните валути. В един момент ще трябва да бъде взето едното или другото решение, защото състоянието, в което се намира еврозоната, чисто структурно и институционално, дисбалансите, които сме описали в доклада, ще продължат да се задълбочават."

Проф. Андрей Захариев, декан на Факултет "Финанси" в Стопанската академия "Димитър А. Ценов" коментира амбицията за присъединяване на България към еврозоната с хоризонт 1 януари 2025 година така:

"Хубаво е, че имаме дата, защото така това представлява някаква цел. Най-голям длъжник обаче стават онези, които ни я посочват. Мисля, че и БНБ, и Министерството на финансите, както и всички хора, които са на власт, трябва да ни убеждават, че това е нещо добро за България" – категоричен е проф. Захариев.

Съставил: Йоан Колев