Казват, че по време на предизборни кампании за местни избори трябва добре да се затварят вратите на домовете. По улиците кипят енергични ремонти и докато се усетите, някой може да ви асфалтира коридора или да ви павира градината. Извън шегата архитектурата, комуналната инфраструктура и градоустройството предопределят общинското битие и това е особено видимо в големите градове като София. За градоустройствените проблеми на българската столица разговаряме с проф. арх. Тодор Булев дългогодишен преподавател, изследовател и автор на много урбанистични проекти.
В градоустройството на ХХ век се утвърждава понятието общ градоустройствен план, защото когато проектите са „на парче“ създават дисхармония в града. Общият устройствен план е този, които обхваща града като цяло, обяснява архитектът проф. Булев.
Като продължение на политиката, градоустройството подрежда градското общежитие и налага ограничения върху амбициите на отделните хора и институции. Една пълна свобода на изявите в града е невъзможна и устройственото планиране урежда отношенията между хората, така че, както казва Аристотел, те да могат да живеят заедно в името на една благородна цел, обяснява арх. Булев. Той дава за пример реакцията на цар Борис III на „Плана Мусман“ през 1938 г. Немският архитект възстановил „Цариградско шосе“ и пътят трябвало да мине през парадния двор на царския дворец в центъра на София. Монархът заявил, че ще се подчини на плана.
„Хубавото в „Плана Мусман” е, че той е много ясен, затова и сега се цитира, но някои негови идеи днес може да се каже са полу изчезнали. Най-важната от тях е градът да се оформи като една група квартали, относително самостоятелни, разделени от клинове зеленина, а самият център също да бъде отделен с такава зеленина. В известен смисъл това е един утопичен план, тъй като доста пренебрегва развитието на промишлеността. Но тази основна идея е много актуална. Той въвежда няколко строителни зони с много ясна регулирана височина. Това е, което сега много ни липсва на нас - регулиране по височина, което беше почти изоставено и виждаме, че в София доста произволно се появяват сгради с най-различна височина, които превръщат града в някакъв странен конгломерат.“
„Планът Мусман“ е прогнозирал населението на София да нарасне максимално до 500 000 души, като улиците са проектирани за около 65 000 автомобила. Но още през 1965 г. софиянци са станали над 800 000. През 1985 г. градът вече наброява над 1,1 млн. души. Днес населението е над 1,35 млн.. Само регистрираните леки автомобили са над 1 милион. Заедно с автобусите и другите товарни коли, моторните превозни средства се доближават до числото на жителите. Бързото нарастване изисква ново градоустройство, но за съжаление то постоянно е догонващо, а не водещо.
До 2006 г. за София е в сила градоустройственият план на арх. Любен Нейков от 1961 г. Той в общи линии е продължение на предходния „План Мусман“ и залага развитието на града в посока Изток и Запад към новите квартали „Младост“ и „Люлин“, наричани неласкаво от софиянци – „градове спални“. Със закон парламентът утвърждава през 2006 г. нов градоустройствен план, който се опитва да овладее произвола на инвеститорите и собствениците на терени в строителството.
„Принципът на града е, че все пак хората имат равни права на пространство, на въздух, на слънце, на свободен достъп до зеленина и т.н. Градоустройството винаги мисли за един идеален град, а този идеален град се пречупва през реалностите. В момента, независимо от закона и от действащия общ градоустройствен план, в София се случват много неща, които принципно не са били предвидени в него и се намират отделни вратички, за да се стигне до тях. Едно от тези неща е желанието да се строят доста високи сгради на места, които често пъти не са подходящи за тях. Закъсняхме със задаването на много ясни регулации и критерии, по които да се прецени точното въздействие на една висока сграда върху околността - такова нещо в София засега няма.“
С усмивка архитектът си спомня, как през 90-те години на миналия век е имал разговори със собствениците на частни терени, за които понятието градоустройство е било абсурдно и питали - „как така на моето място аз не мога да направя, каквото си искам?“. Приложението на един закон, колкото и да е добър, зависи от това, доколко обществото успява да го приеме. Няма защо да се лъжем изграждането на градовете е до голяма степен подчинено на икономическа логика. А градоустройствените планове се опитват тази логика да я съчетаят със социалната логика и социалната справедливост, изтъква арх. Булев. Изброявайки конкретни високи кули, които започнаха да пронизват София на звани и незвани места, разговорът стигна и до темите за градския център, за периферията на града, за съдбата на археологията в резервата „Сердика-Средец“. За всички тях ще можете да чуете и прочетете в продължението на интервюта с арх. Тодор Булев за „Радио България“.
................
*Известният немски архитект и урбанист проф. Адолф Мусман от Дрезден, Германия, изработил градоустройствения план на София през 1938 г. Негови градоустройствени проекти са реализирани в Щутгарт, Дюселдорф и др.
Снимки: Иво Иванов, личен архивВ „България днес“ отбелязваме Деня на християнското семейство - 21 ноември с разговор-прозрение на Дарина Григорова с отец Сергий Павлов, предстоятел на храма „Успение на Пресвета Богородица“ в столицата за любовта, семейството и изкушенията на делника...
В петък вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен, в Предбалкана и в близост до северните склонове на планините от Южна България – бурен. Облачността ще бъде разкъсана, значителна над западните райони, но следобед от северозапад бързо ще започне..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на София, съобщи БТА. Като възможна нова локация се обсъжда част от сградата на Професионалната гимназия..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..