В навечерието на местните избори отново се появяват съмнения за организирана документална вътрешна миграция на избиратели с цел да се повлияе на резултата от вота. Въпросното явление се повтаря на всички местни и парламентарни избори в България през последните години и дори си има термин – изборен туризъм. Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) отчете сериозен ръст на новорегистрирани жители в 13 български общини в периода от началото на годината до месец април, когато изтече срокът на т.нар. шестмесечна уседналост за право на вот.
Особено голям е напливът на "новодомци“ към малките населени места, където ще се избира кмет на кметство. Жителите на някои от тези села ненадейно са се увеличили с над 50% в първите 4 месеца на годината. Рекордьори в това отношение са общини като Невестино, Трекляно Макреш, Ново село и др.
Според закона, 100 жители на малко населено място могат да си изберат кмет. Правилата сега са същите, както при местните избори през 2015 г., когато в последните месеци преди да изтече срокът за уседналост, станахме свидетели на небивал прилив на новорегистрирани из цялата страна. "Защо това не се случи на местните избори през 2019-та? - пита реторично Ива Лазарова, ръководител на ИРПС и отговаря: “Защото тогава временно промениха закона и 350 души избираха кмет.“
Наистина, по-трудно е да докараш 200-300 фиктивни нови жители по документи в дадено село, отколкото 100-тина.
Селският кмет има директна връзка с общинския кмет, който пък разпределя публичния ресурс и участва в европейските проекти. "Много по-лесно е общинският кмет да има директна връзка със селския кмет и да са си от една и съща партия, за да могат заедно да усвояват средствата по европроектите“ - казва Ива Лазарова. Законен ли е вътрешният изборен туризъм и има той ли отношение към купения вот?
"Трудно е да се докаже, че вътрешният изборен туризъм е престъпление срещу избирателните права. Например, могат да се назначат задължителни служебни проверки във всички общини, където има значителен ръст на регистрации по настоящ адрес и компетентните органи да проследят дали тези хора са получили някакъв стимул да се местят. Не бива да забравяме, че кметовете управляват територията на кметството, администрират услугите там, стопанисват общинската собственост и пр. Именно зад тези икономически фактори могат да се крият причините, поради които изборният туризъм в техните населени места се случва“ – казва в заключение Ива Лазарова.
Вижте още:
Снимки: БГНЕС, Институтът за развитие на публичната среда
В „България днес“ на 27 юни слушайте: 05:10 - Актуална информация от и за българските общности в чужбина..
Публична среща-дискусия на тема Greece's culture is far more than the Acropolis ще се проведе на 2 юли 2025 г. Началото е от 10,00 ч. в зала "Иван Гешов" в централната сграда на БАН (ул. "15 ноември" № 1, 1000 София). Специален гост и лектор ще бъде Н...
Среща Ердоган – Пашинян: Нов опит за пробив в турско-арменските отношения Турският президент Реджеп Ердоган се срещна в Истанбул с арменския премиер Никол Пашинян. Срещата се осъществи на фона на липсата на дипломатически отношения между..
България е държавата с най-ниски цени на основните горива – бензин и дизел, в Европейския съюз, сочи статистиката. С очакваното приемане на единната..
Комисията за защита на конкуренцията е започнала секторен анализ на пазара на храните. След извършените проверки на НАП, КЗП и КЗК в над 300 обекта..