Всеки от нас носи в себе си самобитност, с която да заблести и да се отличи от другия. Посвещаването на тази наша ценност обаче често ни затваря в микросвят на самодостатъчност – за разлика от малцината сред нас с призванието да състрадават и да се раздават, рискувайки понякога оцеляването си на тази земя. Наричаме ги съвременни будители, защото сочат хоризонта отвъд собствената ни клетка и променят с личен пример. Ближния, околното пространство, света.

С въпроса “Кой е вашият будител на десетилетието” Българското национално радио подтикна своите слушатели да определят личностите най-достойни за този приз.

• Денят на будителите продължава да напомня за смисъла на духовността и националната ни идентичност

Авторитетно жури открои десет личности, които осветяват с делата си днешното ни битие и се превръщат в пример.

“Най-важният, единственият път за издигане на обществото, на страната е образованието”, казва роденият в старозагорското село Оряховица и гражданин на Париж проф. Минко Балкански. И макар световноизвестният физик да прекарва почти целия си живот извън родината, пътеводната за живота му дума “алтруизъм” го отвежда към началото, където чрез просвещение да помогне за въздигането на своя народ.

• Световноизвестният физик проф. Минко Балкански: „България е необикновен извор на таланти”

През 1993 г. той създава в родната си Оряховица фондация “Миню Балкански” на името на своя баща и превръща в класни стаи и библиотека цялото някогашно притежание на семейството.

“Аз съм в школата още от 2 клас – разказва момиче, което се представя с прозвището Макс. – Първия ми лагер беше по забавна математика – там се срещнах с всякакви деца от всякаква възраст и от всякакви краища. Въпреки че е толкова далече от родния си край, Минко Балкански все още обича България, липсва му родното и помага на следващите поколения млади българи с фондацията и с това училище. Искам да съм като него, да дам на народа и да оставя отпечатък на света.”

Всяка година фондацията организира конкурс по математика и физика за талантливи български ученици, а шестте най-добри изкарват подготвителен курс във френски лицей, подготвяйки се за приемните изпити в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж.

“Трябва да изгоним този егоизъм – колкото и малко да е останал в сърцето, и да го заместим с алтруизъм. Алтруизъмът е много важен за развитието на нашето общество”, застава с дела зад лаконичните си думи проф. Минко Балкански.

Сред номинираните е и Георги Господинов. Романът му "Времеубежище" предлага своеобразна машина на времето, с която да преживеем илюзорното усещане, че можем да възкресим миналото. От колективните спомени обаче изплуват чудовища, които, оказва се, продължаваме да храним и в нашия свят. Заради пророческото си произведение писателят Георги Господинов получи престижната литературна награда "Букър".

“Трябваше да бъде предупреждение, не трябваше да бъде наръчник”, казва той за своя роман.

Според Анджела Родел – преводачката, с която Георги Господинов споделя наградата, една малка литература също може да говори за големите въпроси и това помага на всички, работещи за каузата “Българска литература”.

“Той с малко думи прави нещо, което те кара да спираш и да мислиш какво наистина правим тук в тази държава, как бихме могли ние като обикновени хора, като граждани да реагираме различно на дадена политическа ситуация”, казва Анджела Родел.

"Времеубежище" излиза от печат по време на епидемията от коронавирус, когато книжарниците са затворени. Георги Господинов до днес пази листа с първите поръчки по пощата – село Писменово, Бургаско, Париж, село Житница, Пловдивско... Определя ги като особена география на тъгата, но и на любопитство към това, което може да ни спаси.

В клип по повод номинацията си за "Будител на десетилетието" писателят отправя кратко послание:

"Не е честно да не реагираш – има много неща. Правил съм го винаги, защото това е естествено нещо. Човек трябва да се съпротивлява непрекъснато и на това учи литературата. Трябва да се създават някакви острови на съпротива, за да се удържа все пак светът."

Банална истина е, че един малък жест може да преобърне цял един човешки живот. Вече шест години Лазар Радков буди съпричастност в стотици хиляди хора, които чрез дарения на пластмасови капачки помагат за купуването на кувьози и детски линейки за болници в малки и в по-големи населени места:

"Това, което се случва тук, просто е нечовешко. Можете да видите отзад – това са камарите с капачки... Капачките показват, че когато много хора правят нещо мъничко и смислено всеки ден, всъщност се случват големите неща. Капачките са концепция, надежда, символ за нещо по-добро, защото самият процес активира в хората доброта, смисленост, съзидателност на много нива."

А равносметката е 22 кувьоза за 22 болници, 45 медицински уреда за неонатологични и родилни отделения в 14 лечебни заведения, на път е дарението на пета детска линейка и на втора офроуд линейка.

• „Спасителни клубове за бъдеще“ – още една важна кауза, за която помагаме с капачки и кенчета

"Благодарение на "Капачки за бъдеще" от началото на 2020 г. в България няма нито една болница, в която най-новият кувьоз да е от миналия век”, казва с гордост Лазар Радков. И още – обучения по първа долекарска помощ за деца в училищата, медицински прегледи на възрастни хора в малки населени места, създаване на доброволни формирования за реакции при бедствия и аварии...

Лазар Радков участва в три хуманитарни мисии в Украйна, в които не просто носи храна, лекарства и санитарни материали, но вдъхва надежда в хората, че “не са забравени, не са сами”. Достига до села, където дори местни хуманитарни организации не са стъпвали. Придобитият на място опит му дава основанието да твърди, че хората не могат да си представят какво е една държава да бъде в състояние на война.

“На пътя нещо избухна пред колата, част от стъклата бяха разбити, шофьорът крещеше от болка, на човека зад мен му беше нарязано лицето със стъкла от ударната вълна – връща той спомена за преживяното. – След 13 минути бяхме в близка полева болница – късмет за всички с изключение на шофьора Саша, който беше страхотен човек. Той беше ходил на много мисии, беше ходил близо до фронта много пъти, беше спасил десетки хора минимум.”

Какъв пример давам на хората около себе си? Дали с това, което правя, ги вдъхновявам да бъдат по-добри и да се занимават със смислени неща? Въпросите, които мотивират Лазар Радков да бъде добър човек и да се занимава със смислени каузи в полза на нуждаещите се.

Будителят на десетилетието ще бъде определен на празничния 1 ноември на церемония, която ще се излъчи в ефира на БНР, бТВ и партньорски мрежи на водещи медии. Номинирани за наградата са още:

Иво Иванов – писател и баскетболен треньор, който от 30 г. живее в Съединените щати и разказва проницателни истории за обикновени хора, попаднали в необикновени житейски ситуации;

Никола Рахнев – предприемач и създател на “Гората.бг”, който заедно с доброволци засади над 2 млн. дървета и в къщата “Прегръдки от България” прюти десетки бягащи от войната в Украйна;

Евгения Пеева-Кирова и Траян Траянов – двигатели на програмата “Заедно в час”, които вдъхновяват млади учители да преподават в малки населени места и чрез качествено образование дават шанс на всяко дете;

Стефан Командарев – режисьорът, който завършва медицина, лекува с кино и вдъхва надеждата, че “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”;

Дарин Маджаров – предприемач и основател на платформата “Уча.се”, който чрез видео уроци се стреми да превърне българското образование в забавление на достъпен език;

Максим и Стефан Иванови – първите българи, прекосили Атлантическия океан само с гребане, които стоят зад кампанията “Да! За живот” и се борят чрез промяна в закона да отпадне изричното съгласие от потенциалните донори на органи;

Алек Алексиев – актьор и граждански активист с мисията да спасява, който не се страхува да пътува до нападнатата Украйна, за да носи помощи и да помага на бежанци.

Все личности, които ни дават усещане за смисленост и човечност във времена на хаос и безпътица. За да не униваме, да бъдем будни!