Българите, за които си струва да говорим по-често, дори и след смъртта им, защото са оставили ярка диря в различни обществени сфери, не са малко. Някои от тях го правят у нас, други – в емиграция. Днес разказваме за хирурга Георги Лазаров, чиято съдба му отрежда дълъг път, изпълнен с перипетии, но остава завинаги свързан с българската култура.
Роден в Пловдив през 1931 година, където завършва Френски колеж, а след това и медицина, докторът основава Център по хирургия на ръката там, но системата не му позволява да продължи да работи. Заминава за Либия, където в град Бенгази завежда отделението по травматология. Остава там една година, а след това се озовава във Франция. По-късно научава, че в САЩ се търсят млади лекари, рискува и през 1970 година заминава. След няколко години вече работи като хирург на ръката в болница в град Балтимор – професия, на която отдава цялото внимание до пенсионирането си.
На 16 септември тази година този "ренесансов“ за българската общност в района на щата Вашингтон човек си отиде на 92-годишна възраст. Остави обаче след себе си изключително богато духовно наследство и множество добрини, сторени за сънародниците ни там, в България, но и за своите съграждани в Пловдив.
"Не просто обичаше културата във всичките ѝ измерения, а я подкрепяше с цялата си душа и сърце" – разказва професорът по икономика в Американския университет във Вашингтон Асен Асенов. Голямата любов на д-р Лазаров към музиката го подтиква да организира конкурси за нова българска симфонична музика в такт 7/8 – неравноделен размер, типичен за българския фолклор.
"През 2009 г. той ми се обади и каза: "Асене, трябва да направим нещо за нашето общество във Вашингтон. Да има типично българска регулярна изява. Да направим наше музикално общество". Така и стана, с помощта на Иво Калчев и мен, както и с подкрепата на актрисата Боряна Пунчева, създадохме Българското музикално общество, което вече започва своя 15-ти сезон с концерти във Вашингтон. Целта му е да бъде форум за изява на български музиканти, които изпълняват произведения на български композитори. Със средства, осигурени от д-р Лазаров, закупихме и необходимото ни за целта пиано" – споделя в интервю за Радио България проф. Асенов.
Десетки са изявите в областта на културата, които д-р Лазаров е подкрепил. "В района имаме 4 училища и във всяко едно от тях той е вложил собствени средства", казва сънародникът ни от Вашингтон.
Що се отнася до помощта, която доктор Лазаров оказва в България, тя датира още от първите години на демократични промени след 1989-а:
"Аз споменах за помощта му, свързана с културата и музиката, но малко хора знаят, че по време на кризата в България в началото на 90-те, той подкрепяше хуманитарни инициативи, свързани със закупуване на медицинско оборудване за болниците, както и лекарства. Ако човек е от София или Пловдив също би трябвало да знае някои от знаковите паметници в тях, чието създаване спонсорира Лазаров. Това са статуите на легендарния за Града под тепетата Мильо, на художника Цанко Лавренов, на музиканта Александър Николов, известен като Сашо Сладура, починал като жертва на комунистическия режим. Докторът отделя средства и за паметниците на юриста и народен представител Светослав Лучников и журналиста Георги Марков."
Д-р Георги Лазаров беше един от тези вдъхновители, който ме накара през 2002 година, заедно с други съмишленици да направим Центъра на българската общност в района на Вашингтон– споделя още проф. Асенов. Приживе българският хирург и благодетел има още едно въжделение:
"Една от неговите мечти беше и да се изгради българска църква в района на Балтимор. Тя вече е факт, а покровител на храма е Дева Мария. В нея има много интересни стъклописи, дело на художника Ставри Калинов“- разказва Асен Асенов и допълва, че българската общност е изправена пред важен избор, дълг към паметта на техния доайен: – "Тъй като д-р Лазаров остави след себе си колекция от икони, картини, книги и други предмети на изкуството, мислехме какво да направим, за да може тази колекция да продължи да вдъхновява нашите деца и хората около нас. Иска ни се част от неговата колекция да бъде дарена на Българското музикално общество и Центъра на българската общност във Вашингтон.“
Снимки: личен архив на Асен Асенов
Българи, които днес са в Сърбия - гласуват в секциите в Босилеград и Цариброд, казаха за БНР ангажираните с вота от другата страна на границата, предава кореспондентът на БНР в Кюстендил Кирил Фалин. До 15 часа в Цариброд са гласували над 300 души,..
Изключително висока избирателна активност до средата на деня бележи една от 16-те изборни секции, разположени в сърцето на Европа – Брюксел. 334 българи (към 15 часа българско време) вече упражниха правото си на вот в Секция 2 към Постоянното..
23 са изборните секции, в които могат да гласуват българите в Гърция днес. Те са с пет по-малко от броя им на вота от 9 юни тази година. Най-много секции – пет – са открити на остров Крит. Те се намират на удобни за избирателите места...