Един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници е Архангеловден, посветен на свети Архангел Михаил и архангелите Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил.
В православната традиция отбелязваме техния ден на 8 ноември, като Събор на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака.
Според Църквата, ангелите са Божии вестители и изпълнители на Неговата воля. В православната иконопис те са изобразени в снежнобели одежди и с криле – символ на бързината, с която изпълняват Божиите заповеди и взимат дейно участие в спасението на човешките души. При кръщението си всеки християнин получава ангел-пазител, който го напътства и предпазва от злини.
В храмовете, изображението на св. Архангел Михаил, с копие в ръка, тъпчещ дявола с краката си, заема централно място, наред с иконите на Иисус Христос, Божията майка и Йоан Кръстител. Заради ключовото място, което заема в Небесната йерархия, той е считан за покровител на сражаващите се за справедлива кауза и защитник на всички християни от тъмните сили.
В близост до София и околните области, манастирите, посветени на св. Архангел Михаил са близо десетина. Сред тях е и Чекотинският, който се намира на около 15 километра от град Правец, над река Малък Искър.
Основан е в края на XII век и е свързан с историята на крепостта Боженишки Урвич, която се намира на 4 км. от него. През годините е бил разрушаван и възстановяван няколко пъти, а днес е действащ и привлича посетители с красивата си архитектура и забележителни стенописи.
Още интересни подробности за обителта научаваме от отец Михаил в интервю на Светлана Димитрова, поместено в публикацията ни Чекотинският манастир – пазител на българското слово и писменост.
Вижте още:
Съставила: Дарина Григорова
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем..
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001. О тпечатана е на 1 август 1885 г. в..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в този ден шествие с Кръста Господен . Заради болести, които доста често върлували през август,..
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г...
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в..