В България работят над 400 компании в секторите "Мехатроника", "Електроника" и "Микроелектроника", които са експортно ориентирани, развиват иновации и имат модерни производства. Това каза министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов на форум в София, посветен на микроелектрониката и мехатрониката. По думите му, трите сектора са традиционни за страната ни и има ясна визия за развитие на техните възможности.
Според образователния министър Галин Цоков областта на електрониката и мехатрониката е много подходяща за предстоящото въвеждане на дуално обучение в университетите. В момента се създават подобни програми за бакалаври и магистри и се очакват проекти от страна на бизнеса в този сектор.
"По програма "Наука и образование за интелигентен растеж" в повечето от шестнайсетте Центрове за компетентност и върхови постижения в страната се развиват тези водещи направления в съвременната инженерна наука – добави министърът. – В следващата оперативна програма е заложено центровете да се свържат и да работят с бизнеса, да се задават стартъпи в съответната област, да се стига до определена реализация на научните изследвания."
Макар и четвъртокурсници, Антон и Алекс вече са част от високотехнологичната индустрия. Те участват в разработките на белгийска компания с 20-годишен опит в производството на микроелектроника, полупроводници, дизайн на чипове, които дават живот не само на автомобиите, но и на домашните уреди и сензорите в сградите. Казват, че в компанията има и други млади хора, включително и техни състуденти.
"Имах колега, който започна на по-ранна възраст да работи и в даден момент се появи възможност и аз да се присъединя. Работата доста ми помага на следването, понеже е по моята специалност. Това е индустрия, която се развива много бързо и има голямо бъдеще. Както знаете, навлизат електромобилите и автомобилната електроника става все повече и повече – казва Антон, а Алекс добавя: – Работя в тази фирма от една година, намерих я на Ден на отворените врати в Техническия университет. Имаше места за стажанти, в момента съм на постоянен договор."
Симеон Костадинов също работи за високотехнологична компания и пише софтуер за изработване на микроелектронни схеми. "Бизнесите не пестят финанси и сили за обучението на студентите, защото търсят най-доброто", казва той. И тъй като най-кадърните обикновено бързат да напуснат страната, компаниите залагат на сериозни стажантски програми, за да не ги изгубят.
"Това, с което се занимаваме, е доста специфично и няма как да очакваме университетите да подготвят нашите кадри – продължава Симеон Костадинов. – Затова и вземаме за стажанти студенти от трети и четвърти курс в Техническия, Софийския, Русенския унивеситет. Реалността ни принуждава да мислим по този начин – от една страна, да усъвършенстваме компанията, от друга страна, да създаваме благоприятна среда за българските студенти и специалисти да работят това, което харесват, развивайки микроелектронната индустрия на световно ниво у нас."
През последните години – заради напредването на индустрията в областта на електрониката и на микроелектрониката, в страната ни се наблюдава огромен глад за инженерни кадри, твърди Димитър Николов, председател на клъстър "Микроелектроника" и преподавател в Техническия университет. Същевременно липсва достатъчен интерес към инженерните специалности. Според данни на Националния статистически институт, през учебната 2022/23 г. в държавните университети в секторите Информационно-комуникационни технологии и Технически науки са се обучавали 35 400 души, което е с 1500 по-малко в сравнение с предходната година. Има обаче и лъч надежда – държавата напоследък преоткрива важността на инженерните технологии.
"Възлага политики, които тепърва ще дават резултати за увеличаване на бройката на студентите и на тяхното качество – казва Димитър Николов. – Реакцията може би малко е закъсняла, но със сигурност нещата се движат в положителна посока. Конкуренцията между българските университети и чуждестранните фирми е доста жестока, но така и трябва, за да може да избират най-добрите кадри на пазара. Ние задържаме много от тях, защото, първо, сме българи, и второ, заради предлаганите условия. В България можеш да работиш в повечето компании, които са в нашата сфера и с които си партнира нашият университет. Инициативите и политиките ни са конкурентни на тези в Западна Европа."
А според министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов е необходимо единомислие между бизнеса, публичния сектор и образователните институции, за да се гарантира икономическото развитие на страната ни.
Текст: Диана Цанкова (по интервю на Добромир Видев от програма “Хоризонт” на БНР)
Снимки: Freepik.com, БТА, БГНЕС
Председателят на парламента на Албания Елиса Спиропали пристигна на официално посещение в България. Двудневната визита е по покана на председателя на Народното събрание Наталия Киселова. Елиса Спиропали беше посрещната на летището от председателя на..
Годишният доклад на Европейския парламент за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше приет днес в Страсбург с 461 гласа "за", 121 гласа "против" и 107 "въздържал се". Това е първият доклад за напредъка на РСМ по европейския ѝ път за..
Вече е факт – България е 21-ата държава в еврозоната и от 1 януари 2026 г. официалната валута в страната става еврото, а разплащанията и в лева ще продължат още месец след това. Европарламентът подкрепи присъединяването на България към еврозоната..
Вече е факт – България е 21-ата държава в еврозоната и от 1 януари 2026 г. официалната валута в страната става еврото, а разплащанията и в лева ще..
Лятото в България предлага горещи емоции не само за туристите. Месеците юни и юли са свързани с много вълнения за младежите, които завършват средното си..
Онлайн калкулатор за превалутиране е вече активен на официалната интернет страница за въвеждане на еврото в България – evroto.bg . След като официално..