Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Аромат на липа" – една история за българската емиграция

На 15 ноември филмът на Сиси Денкова ще бъде прожектиран в Словакия

Снимка: scentoflindenmovie.com

Далеч от френските улици и аромата на мадленките на Марсел Пруст, но със същата устременост към изгубеното време и спомените, изплували от неволната човешка памет, един филм ни връща назад към българската емиграция и аромата на липа.

Точно преди две години ви информирахме за началото на снимките на първия български игрален филм, заснет изцяло в САЩ с основно американски снимачен екип- "Аромат на липа". От края на месец октомври той може да бъде видян в киносалоните у нас, а от тази седмица започват и неговите европейски кинопрожекции. Първата е на 15 ноември в кино "Младост" в Братислава, Словакия, на финала на Фестивала на българската култура и изкуство. Специален гост ще бъде Йоана Буковска-Давидова, която изиграва една от главните роли.

Дебютната черна комедия на режисьора Цветана "Сиси" Денкова разказва историята на малка българска общност в Северна Америка и историята на новодошлия сънародник Стефан. В главната роля е Иван Бърнев, който след испано-българската копродукция "Васил" спокойно може да определим като експерт в претворяването на образа на българския емигрант днес. На екран виждаме още Тончо Токмакчиев, Албена Колева, Рени Врангова и Иван Петрушинов. Всички те в продължение на повече от месец в началото на 2022 година заснемат в САЩ "Аромат на липа".


В интервю специално за Радио България Сиси Денкова емоционално призна, че с този филм иска да разкаже историята на една цяла генерация българи, напуснали родината си преди повече от двайсет години. Емиграция, която е различна от сегашната и от тази след пет или десет години, убедена е тя. "Този филм е за онези хора, които може би не са чувствали, че имат толкова много избори пред тях":

"Аромат на липа" се роди от моя личен житейски опит на израстване в едно малко българско общество в Мемфис, Тенеси, където бяхме около 50 човека. Аз и семейството ми близо 30 години живеем в Америка в тази общност, в която хора са идвали и са си отивали, други са оставали за по-дълго и това общество се променя с годините, има различни характери, различни българи, които стават наши недоброволни приятели в живота. Събираме се защото сме българи. Ако бяхме в България сигурно нямаше да се познаваме, но тук ние сме един остров на взаимопомощ, на подкрепа, на български традиции и спомени. Разбира се филмът е за носталгията, която изпитваме към България. За една цяла генерация хора, които живеят в САЩ, но сърцето им е още в родината и тази общност донякъде е капсула за хората, които са си тръгнали преди 30 години, които обичат родината си, но са чувствали, че трябва да потърсят успеха и щастието си другаде. Но те продължават да милеят за България, за близките си, които са оставили там, за спомените си. И затова ароматът на липа е нещо, което ни връща назад в българското ни минало."


Именно това малко общество се превръща в основата на един комичен сценарии за емигрантството и различните персонажи в него. Реалност, претворена на голям екран.

Самата Сиси Денкова е родена в България, израства между Добрич и Варна. Когато е само на 10 години семейството й печели Зелена карта и шанс да осъществи своята американска мечта. "Късмет извън всякакви мечти и фантазии" – определя момента днес българката. Годината е 1995-а, а мястото – Мемфис, щата Тенеси.  "След като получиш документи, за да живееш в САЩ ти трябва гарант от местен жител и единствените американци, които баща ми познаваше тогава бяха семейство, което живееше в Мемфис. Те се съгласиха да ни помогнат и на тях дължим всички тези години живот тук"- продължава историята Сиси.

"Мемфис се оказа едно много благоприятно място, на което да започнеш живота си отначало, с две чанти багаж - защото стандартът на живот е малко по-нисък, можеш по-лесно да започнеш собствен бизнес и да създадеш за себе си един малко по-спокоен начин на живот, отколкото в по-големите градове като Чикаго и Ню Йорк. Бяхме в началото две-три български семейства и беше много трудно. Това беше времето преди интернет, преди домашните компютри. Пишехме си писма с близките и роднините, нямахме търпение да се върнем за лятото в България. Бяха сигурно най-суровите ни години, когато чувствахме най-силно и болезнено раздялата с България. За моите родители и техните връстници беше още по-трудно, разбира се" – спомня си младата жена.


И така се появява другата главна нишка в емигрантския живот и на филма "Аромат на липа" - капсулирането на едно общество на база национална принадлежност до степен, в която не допускаш външно облагородяване. Денкова обяснява това просто - когато си на място, което не познаваш, не знаеш как функционира, при въпрос се обаждаш на първия човек, който познаваш и обикновено той е българин, минал по този път. Признава, че в началото начинът на живот на американците й се струвал коренно различен и чужд на българския. "Индивидуалният им манталитет и начин, по който мислят за себе си и другия е коренно различен от този, формиран в комунистически режим, в който общото благо, да си част от общата маса, е единственият възможен начин" - разказва българката. Но това се променя. След години, прекарани сред "другите", с изградени приятелства и водени разговори за света и ние в него, започваш да ги разбираш. "Правилните изводи за тях и нас можеш да направиш след много години"- убедена е тя. Днес Сиси се чувства много по-комфортно със своята двойна идентичност.

В "Аромат на липа" зрителите виждат едно микрообщество, което е символ на голямата българска общност навсякъде по света. Емоциите и въпросите, които поражда филмът обаче са различни за българите в странство и тези, останали у дома. "Донякъде в България филмът се възприема за малко по-тъжен отколкото аз съм очаквала"- казва Денкова.

 "Мисля, че българинът в родината гледа историята като прави някаква равносметка за хората, които познава и са емигрирали, за своето лично решение да не го направи. По време на първите прожекции в рамките на София филм фест в столицата и в Пловдив изникнаха толкова лични истории, който започваха с "Аз съм живяла в Германия… Аз съм живяла в Масачузетс… Аз имам дъщеря там и там ...". Появи се едно момиче в двайсетте си години, която ми каза: "Аз мислех да замина за Англия и сега, когато гледах вашия филм, се радвам, че не го направих". Интересна е тази равносметка, която се случва в България, особено в днешното време, когато не сме сигурни какви рискове да поемем, защото нещата са толкова несигурни. Нашата американска фестивална премиера беше в Сан Хосе. Това е Силиконовата долина, Северна Калифорния, и там има малка българска общност, която аз не познавах. След прожекцията хората бяха много развълнувани и ми казаха, че това, което съм представила за живота в Мемфис е абсолютно същото и за Сан Хосе. И ми беше много приятно да разбера, че хората се припознават в историята навсякъде по света и сме постигнали универсалност."


Всичко това вероятно се дължи и на американските й съучастници в българското кино-приключение. Освен режисьор Сиси Денкова е и съпродуцент на "Аромат на липа" заедно с Меган Кей Джордан. Сценарият е написан от Джордан Трипиър , която попада в Top 25 на класацията на Международната асоциация на сценаристите International Screenwriters' Association  – Screenwriter to Watch in 2021. Оператор е Паола Трулин, а музиката е дело на Джонатан Кърксий. Българката признава, че работата с чужденци я е измъкнала от разбирането й за нашенско без да губи характерното си балканско чувство за хумор. "Чрез техния поглед към нас аз отново видях хубавите ни черти"- казва тя.


"Това, което им хареса много е нашата жизненост и нашето чувство за хумор. И по този начин аз припознах себе си и нас българите, защото си казах - ние наистина имаме такова сладко чувство за хумор. Философията, с която се носим, отношението на актьорите един към друг и към работата им и как бяха готови да дадат всичко от себе си, за да го направим както трябва. За разлика от американците ние се оставяме много повече на удоволствието, водени от обстоятелствата."


Автор: Весела Кръстева

Снимки: scentoflindenmovie.com
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05
Тетяна Станева

Фестивалът "ОКО" има мисия – да покаже на българите какво става в Украйна

Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази  възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..

публикувано на 08.11.24 в 12:15