Албанският писател, преводач и общественик Милена Селими, която от месец юни 2023 г. е представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, произхожда от семейство на българка и албанец. От 1964 година майка й, Янка Селими, родом от гр. Добрич (Североизточна България), популяризира българския език в Албания като преводач в българската секция на Радио Тирана, в различни албански институции и като преподавател в Тиранския университет. Бащата на Милена, хореографът Скъндер Селими, е основоположник на албанската балетна школа, автор на учебна литература по хореография и история на балета, както и на монографии върху албанските народни танци.
Самата Милена, след като завършва албанска филология в Тирана през 1991 г., започва работа като журналист и сценарист на детски програми в албанската радио и телевизия. През 90-те години на ХХ в. завършва и магистърска степен по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което работи като редактор, продуцент, главен редактор и изпълнителен директор в Радио Тирана. Била е главен редактор на някои от най-четените вестници и списания в Албания, а също - кореспондент на BBC. В периода 2013-2015 г. е старши съветник по медийна комуникация в Министерството на културата на Албания, а от 2019 г. е изпълнителен директор на Центъра за откритост и диалог в Тирана. Радиото обаче има специално място:
“Радиото е в сърцето ми. Винаги, когато имам възможност, правя неща и за радиото. С преводите започнах като студент в Тирана. За да запозная моите колеги албанци с литература от България, аз им превеждах разкази на Елин Пелин. Професионално започнах работа като преводач през 2010г. Помогна ми мрежата “Традуки”, която дава възможност на хората от Балканите и от Източна Европа да се опознаят чрез литературата. От тогава до сега съм превела автори от България, Сърбия, Северна Македония, Хърватия. Много близък до сърцето ми е Георги Господинов. Аз съм преводачът на неговата книга “Физика на тъгата”, а сега ще се захвана и с “Времеубежище”. Майка ми е преводач на неговия “Естествен роман”. От Алек Попов съм превела “Мисия Лондон”, от Милен Русков - “Възвишение”, а най-трудна ми беше книгата на Калин Терзийски “Има кой да ме обича”. В момента превеждам последния роман на професор Златимир Коларов (б.а. „По тънката повърхност на леда”)."
Расте интересът към българските автори в Албания – казва ни Милена Селими и обяснява как решава какво от българската литература да представи на албанските читатели:
“Всичко започва от момента, в който се запозная лично с автора. Познавам албански писатели, които по различни пътища са се запознали със съвременни български творци. Например, Стефан Чапалику е албанец, който наскоро имаше представяне в София. И, когато той или други колеги се върнат от международни срещи, аз разговарям с тях и те ми разказват как се развива литературата в България. Т.е. много е важно прякото впечатление от автора. Например, Георги Господинов е преведен в Албания още преди 10 години, а пък чак сега хората започват да се запознават с него. Разбира се, това е и благодарение на наградата “Букър”, защото подобни високи признания няма как да не влияят върху читателите. Хората, които са в литературните среди, имат интерес и към българската литература, но и в Албания, както навсякъде, имаме проблеми с четенето, с достигането на читатели и с издателствата, защото всичко стана много скъпо. Но има интерес.”
От съществено значение за познаването на културата на страната ни са връзките и достъпът до българска култура. По думите на българския застъпник в Комитета на националните малцинства, най-успешно това би станало чрез изграждането на наш културен център в Албания.
„България вече има подобни центрове в Македония, в Сърбия – също. Защо да няма и в Албания – пита се Милена Селими. - Центърът ще помогне много. За последно сме гледали българско театрално представление тук преди 6-7 години - една пиеса на Мира Добрева. Имаше и изяви на няколко танцови състава, но това не е достатъчно. На нас ни трябва пространство, в което да говорим за култура, да говорим за себе си и да представяме българските постижения. Видяхте как една световна награда направи от Георги Господинов търсен и признат автор по целия свят. От друга страна, заедно с представянето на неговата личност, до неговото име, винаги стои и това на родината му – България. Т.е. днес всички знаят, че той е част от българската култура.
Затова е важно и ние да имаме културен център. Важно е и за Албания, и за България и особено за българската общност. Когато виждаш внимание към себе си от държавата, от институциите й, това ти дава стимул да продължаваш да отстояваш своята култура. Българите тук обичат и Албания, и България. А и двете ни страни са в много добри отношения в момента. С новия посланик на България в Тирана сме в постоянен диалог и се надявам, че усилията ще продължат. Защото всичко това е от полза и за двете дни страни, а най-вече за българската общност”.
Наблюдавайки България от Албания, и Милена Селими, подобно на много други наши сънародници там, си задават въпроса колко от българите знаят за сънародниците си Албания. Отговорът й е: “Не знаят достатъчно”.
"Всъщност, от няколко години започна да се развива туризмът и все повече българи идват в Албания. Затова си мисля, че когато българите дойдат тук и се срещнат с Албания, ще помислят по-сериозно и за българската общност. Но към момента няма голям интерес. Не знам защо. Като че ли, албанците са малко по-свързани с България. Още през 1990 г. започна първата търговия с България. Но това е и въпрос на култура. Винаги съм била журналист по културни въпроси и продължавам да пиша статии по темата. Та, културата е това, което може да събира и обединява хората, и от една страна на границата, и от другата. Да се опознаем, това е много важно. Дори другият да има различно мнение от твоето, все пак трябва да се запознаем с него.”
Снимки: БНР - Кр.Мартинов и К.Бело, Фейсбук страница на Милена Селими
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..
Български информационен ден ще се проведе днес в Айндховен, Нидерландия. Представители на различни български организации ще споделят ценна информация по разнообразни теми. Посетителите ще могат да научат повече за българската студентска асоциация в..
Българката Цвета Калейнска, която от 16 години живее в САЩ, издаде двуезична книжка за оцветяване "История на кукерите", която излиза и в България на 1 декември, съобщи БТА. Книжката е налична в САЩ, Англия, Франция, Италия, Германия и Япония, където е..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..