Една от големите промени, която настъпи в българската икономика след Световната икономическа криза през 2008 година е, че икономическият растеж в страната започна да се движи от експортно ориентирани производства. Голяма част от вложените у нас инвестиции са именно в подобни предприятия, за сметка на тези, предназначени за вътрешно потребление.
"Известно е, че сме държава с намаляващо, застаряващо население и малък пазар. Затова инвестициите са малко и липсата на правова държава, допълнително влошава имиджа ни – посочи в интервю за Радио България икономистът Евгений Кънев. – За да има инвестиции, които разчитат на възвръщаемост на вътрешния пазар, трябва да има правова държава. В противен случай ще ги загубиш, както се случи с много инвеститори, които разчитаха на българския съд, но не успяха да решат своите спорове със контрагентите си в България. Лошият инвестиционен климат, който се установи заради липсата на правова държава, на стимули, които държавата дава на чуждите инвеститори и други, намали тези инвеститори до минимум. Сега обаче тази тенденция се обръща, защото се промени геополитическата среда."
Доказателство за позитивната промяна са и данните, с които разполагат от Българската агенция за инвестиции. Нейният изпълнителен директор Мила Ненова посочи, че за периода от януари до септември 2023 те възлизат на 3 млрд. и 100 млн. евро, което е с 50% повече от същия период на предходната, а се очаква сумата да се покачи още, когато бъде отчетена цялата година.
"Инвестициите са в различни сектори, но основно в производство, преработка, аутомотив, сериозни инвестиции в сектор енергетика. Но най-големият растеж вероятно е в аутомотив, който в момента представлява близо 10% от общия брутен вътрешен продукт на страната."
Близо 80% от произвежданите в Европа електромобили използват части, произведени у нас. Въпреки множеството компоненти за автомобилната промишленост, които произвеждаме в България, привличането на компания, която да сглобява автомобили у нас, все още е проект, по който страната ни работи.
Геополитическото ни положение, ниската задлъжнялост и растящият брутен вътрешен продукт, стабилността и иновациите, които предлагаме, привличат чуждестранните инвеститори:
"България не е вече онази държава с евтината работна ръка. Тя е много конкурентна на фона на другите европейски държави. Вече имаме и много подготвени кадри, а нашата визия е да привличаме високотехнологични предприятия, които са експортно ориентирани, защото можем да им предложим конкурентни условия."
Изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции обърна внимание и на един, на пръв поглед, второстепенен детайл от предпоставките за инвестиции у нас, но оказва се, високо ценен от чужденците:
"За тях е важно и че България е спокойна и сигурна държава. Често те пристигат със своите семейства и за тях е важно, че у нас има добро образование за децата им, достатъчно добро здравеопазване и услуги."
Наложилото се в обществото схващане, че чуждият инвеститор изнася голяма част от печалбата си зад граница е погрешно, смята Мила Ненова и допълва:
"Много от фирмите, дори и да са с чужд капитал, няма как да си позволят да изнесат цялата печалба зад граница. Съвременните технологии изискват постоянна инвестиция в обновяването на мощностите, така че огромна част от фирмите инвестират сериозно и продължително в страната ни и това дава една сигурност и развитие за регионите."
Проблемът с набирането на работна ръка и демографската криза, в която се намира страната, са фактори, с които от Агенцията са наясно, но признават, че съществуват добри примери, които имат потенциал да задържат младите хора у нас:
"За да може един млад човек да остане в страната, той трябва да базира решението си на достоверна информация. Ако не познава достатъчно добре алтернативите, които му се предлагат тук, няма как да вземе правилното решение. В България има изключителни производства, предприятия, които приличат на лаборатории, а заплащането в тях е сериозно. България вече не е само нарицателно за място, където се произвежда на ишлеме, с цялото ми уважение към тази индустрия. Много успешни са високотехнологичните и с висока добавена стойност предприятия. У нас се произвеждат наносателити, търговски дронове, автожири и какво ли още не, а младите хора не знаят, че човек може да намери интересна кариера и в производството."
Проучване на Българската стопанска камара за бизнес климата през 2023 година сочи, че от прекомерни държавни регулации се оплакват 62% от мениджърите, 61% от предприятията са недоволни от чести промени в нормативната уредба, а 59% посочват, че корупцията е основна пречка пред инвестициите и развитието на бизнеса. Според Мила Ненова тези данни вероятно се базират на субективно усещане от страна на бизнеса:
"Частният бизнес винаги има високи очаквания за ефективност на администрацията и са прави да изискват, но държавата работи по своите правила и това трябва да е така, за да се гарантира, че публичните средства се използват по най-правилния начин – коментира изпълнителният директор на БАИ. – Понякога е факт, че някои процедури отнемат повече време, като, разбира се, това дава поле и за подобряване на работата на администрацията. Много зависи от дейността и от екипите, които работят, защото администрацията е изградена от хора и зависи от това как всеки един от тях върши своята работа."
Снимки: БТА, БГНЕС, личен архив
За пръв път в новата българска изборна история крайният изборен резултат оставя състезаваща се в изборите партия извън Народното събрание с резултат от 3,999% ("Величие") поради недостигащи 21 гласа. Това се посочва в становище на Обществения съвет..
След над три часа изслушване в Европарламента българската кандидатура на Екатерина Захариева за еврокомисар беше одобрена. Тя ще отговаря за ресора "Стартъпи, проучвания и иновации". След изслушването в Европейския парламент Захариева заяви, че то е било..
След като за седми пореден път, в рамките на три години, България направи своя избор за народни представители, резултатите от вота осветлиха някои задкулисни игри. Една дребна на пръв поглед подробност при отчитането на гласовете за партия "Величие",..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
Новата работна седмица започваме разнообразно и с надежда за по-успешна, развита и светла „България днес“. Ще поговорим..
В "България днес" на 5 ноември отново обговаряме политическата ситуация след извънредните парламентарни избори на 27 октомври...