Тя е една от най-сниманите български актриси през 80-те на 20-ти век. Беше част и от трупата на Народния театър в София с ярко сценично присъствие.  Елжана Попова е легенда за цяло едно поколение българи. Помним я най-вече като „момичето с големите очи“ от култовия телевизионен сериал „Дом за нашите деца“ на режисьора Неделчо Чернев. Незабравима е и в ролята на Яна във „Вик за помощ“ на Никола Рударов.

Но пред бляскавата кариера и славата в България, Елжана Попова избира любовта. Вече 35 години любимата българска актриса живее в Рим, заедно със съпруга й Марио Скуиланте, собственик на агенция за актьори, и с трите им дъщери. Твърди, че за разлика от много нейни връстнички по време на соца, никога не си е мечтала да живее в чужбина. Но през 1988 г. вятърът на съдбата я отвява във Вечния град. Пристига на специализация, а остава за цял живот.

В момента преподава актьорско майсторство по системата на Станиславски в Centro Sperimentale di Cinemtografia – едно от най-старите и престижни кино училища в Европа. „Вече близо 20 години преподавам това, на което са ме научили моите преподаватели от НАТФИЗ. Аз съм продукт на българското образование, на българската култура и съм изключително благодарна за това което са ми дали.“, казва Елжана и добавя, че в Италия е трябвало да започна от нулата. Въпреки това успява да си проправи път и тук:

„Играла съм и за киното, и за телевизията, а в началото и в театъра с интересни известни актьори. Като например, в сериала, който май и в България го даваха - „Incantesimo“ (на бълг.„Отдаденост“). Играла съм в почти всички италиански сериали, но най-вече като момичета, или жени от Източна Европа. Тук има със сигурност клиширана представа за тях. Например съм играла момиче, което се проституира. Или пък героините са жени, които чистят по къщите или гледат възрастни или деца. Никъде във филмите няма момиче от Източна Европа, което да е с професия като архитект или др.„ казва Елжана Попова.

Вижте още : Български филми завладяват сърцето на Вечния град

За България се знае твърде малко в Италия, за българската култура – също. Но напоследък, покрай филма „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев, който спечели награда на римския кинофестивал, се говори по-често за българската култура, твърди Елжана. На въпроса какво послание отправя съвременното българско кино, тя отговаря така :

„Дълго време българските филми, които успях да видя, се развиваха в някакви съвсем отдалечени села, в което няма нищо лошо. Но идеята, която се дава е едва ли не, че всички хора в България живеят така. Или пък разказваха за наркотици, корупция и за всичко сиво, тъжно и мрачно. Общо взето част от кинодейците ни това показват. Така че идеята, която се дава за България, както и за другите страни от Източна Европа, е такава. Но разбира се, има изключения. Гледала съм чудесни български филми, като например „Ага“, който се развива сред едни сияйни снежни поля, много е интересен! Или пък „Снимка с Юки“, който пак е сниман на село, но е представено по различен начин. Харесвам филми, които наблягат на общочовешкото послание, не толкова на регионалното.“ - казва Елжана Попова. И добавя, че в България има изключително високо ниво на театър, кино, музика и литература и се надява все повече, извън пределите на страната ни, българската култура да бъде позната и оценена.

Видео: Венета Николова

Снимки:  Венета Николова, стопкадри (YouTube /BNR - Radio Bulgaria)