За трети пореден път и общо единадесети в историята си България ще участва със свой павилион на Венецианското биенале на изкуството. Тази година форумът ще бъде между 20 април и 24 ноември в Италия. Последователността вече говори за трайно присъствие на световната сцена, а не спорадично появяване, както беше доскоро – пояснява комисарят за България д-р Надежда Джакова.
Общо 17 проекта са участвали в националния конкурс, обявен от Министерство на културата, а победителят беше определен от 7-членно жури от изявени български творци и изкуствоведи с председател проф. д-р Венелин Шурелов. Специално за Радио България проф. Шурелов изрази удовлетворение от всички участвали, които показали, че българската сцена се развива, адекватна е и достойна за световната публика.
"Открояващо при всички е социалното ангажиране и политическия коментар, като и това, че изкуството осъзнава своята най-вече социална функция, отколкото декоративна и пропагандна такава", смята той. Факт, който пряко кореспондира и с темата на 60-ото издание на международното биенале, избрана от куратора Адриано Педроза – "Чужденци навсякъде".
И все пак победител е само един и тази година България ще бъде представена от проекта "Съседите". Той представлява научно, визуално и интерактивно изследване на паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало. Дело е на Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и проф. Лилия Топузова. Една от много сложните и противоречиви теми за обществото ни днес, категоричен е проф. Венелин Шурелов.
"Техният опит за одомошняване на този проблем, свързан с политическото и инстуционализирано насилие беше ключов като подход и мисля, че това е нещо, което ни впечатли. Внимателният и деликатен поглед към разказа на жертвите, на свидетелите на тези травматични събития са впечатляващи в своята едновременно съдържателност и отдалеченост. Също така бих отличил като много интересно решение и ролята на технологиите, които вплитат в изложбеното пространство – те изграждат една психологическа среда като действена сценография, която през различни автоматизирани процеси извършва различни действия. И това дава особена виталност и реактивност на самата среда. Прави зрителя съпричастен и му позволява да изгради собствена пътека в тази документалност."
"Съседите" е плод на близо 20 години проучвания и 8 години сътрудничество между тримата автори, които стъпват много здраво на полето на научния и изследователски труд. Проектът вече е показван в Софийската градска художествена галерия в края на 2022 година, както и в Торонто и Принстън, но за изложбеното пространство на Венецианското биенале той е допълнен и адаптиран за Зала "Тициан" в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, която е близо до Моста на Академията във Венеция. Цялото пространство ще бъде превърнато в истински дом на паметта с различни стаи, разказва кураторът на "Съседите" Васил Владимиров:
"Първата е дневната стая, най-публичното място в един дом. Тя е посветена на хората, които са преживели политически репресии и говорят открито за тях. В тази част посетителите ще чуят доста ясно интервютата, направени от авторите ни, ще има прожекции и различни звуци от бившите лагери в Ловеч и Белене. Втората стая е посветена на хората, които помнят това време, но по различни причини избират да мълчат или говорят с недомлъвки и недиректно за него. В това пространство звуците ще стават по приглушени и абстрактни. Докато не стигнем до третата стая – кухнята, в която всички обекти, които напомнят за кухненско обзавеждане, са боядисани в бяло. Там вече говор няма. Всичко е сведено до абстракция и тази стая е посветена на хората, които никога не са имали възможност да говорят – починалите и онези, които нямат спомени за онова време. Ще има различни мебели и обекти, които чрез механизми ще се задвижват от някакво действие от страна на посетителите, което е част от личното преживяване на историята от страна на публиката" – разказа Васил Владимиров.
Отличителното в идеята и реализацията на "Съседите" е, че приканва зрителите да не са пасивни наблюдатели, а да обикалят тези пресъздадени пространствата и да станат преки свидетели на преживяванията на онези, които са били обявени несправедливо за чужденци в собствената си държава, категоричен е кураторът. И това според него прави проекта релевантен със случващото се в момента в света.
"Проектът хвърля светлина върху една тъмна глава от българската история, но също така ни подтиква към размисъл върху по-широки въпроси за идентичност, принадлежност и последиците от политическата репресия, която не е изолирана само за комунистическите режими. Като цяло, това е един проект, който се занимава с много по-универсална тема и отговаря на въпроса, как и какво помним в контекста на травмиращи преживявания, включително и колективни такива."
По времето на социализма България е участвала само два пъти на Венецианското биенале на изкуството. Друг любопитен факт е, че за трети пореден път страната ни ще бъде представена на форума от работата на артисти, живеещи и работещи в чужбина. Между границите на два свята, по думите на самата проф. Лилия Топузова, която преподава история в Университета на Торонто (University of Toronto) и е с дългогодишни изследвания за връзката на политическото насилие, мълчанието и травмата. Досегът й с изкуството не е отсега. Професор Топузова е сценарист на международно награждаван документален филм "Проблемът с комарите и други истории" на режисьора Андрей Паунов, включен в 46-ата Международна седмица на критиката на Фестивала в Кан.
Колегата й Джулиан Шехирян дели времето си между Филаделфия, САЩ, и София. Той е докторант по история на изкуството и науката в Принстънския университет. В своята художествена практика Джулиан създава пространствени мултимедийни инсталации, които използват архитектурни пространства, предмети и обекти чрез артистични намеси, видео, звук и експериментални технологии. Красимира Буцева живее в Лондон. Тя е старши лектор в Лондонския колеж по комуникации и част от Университета по изкуства в Лондон. Последните седем години се е посветила на изследването и осмислянето на източноевропейския комунизъм. "Съседите" се явява сътрудничество на художници и учени, резултатът от което е отвъд традиционното произведение на изкуството.
"Аз мисля, че ако ние, хората, които работим в научната сфера, не можем да разкажем изследователската си дейност на по-широка кръг публика, то тогава тя никога няма да бъде разбрана. За мен това е най-естественият начин да се разказва историята и също така да дадем възможност на други хора да свидетелстват тази история. Когато работиш отблизо с архив, който е умишлено унищожен, когато ние сме пред мълчанието, когато ние трябва да намерим други средства мълчанието и болката да бъдат изразени, изкуството е едно от тези средства. Затова аз много се радвам, че заедно ще успеем да направим това във Венеция. И то да бъде разказано не само в исторически и научни рамки, но да се превърне в един нов модел за изкуство, модел на научна работа и може би, един нов модел, чрез който публиката ще бъде активна част от този разказ."
"Нашият проект дава поглед към миналото, но с негово преосмисляне – допълва д-р Надежда Джакова пред Радио България. – Той е създаден от екип, които не е пряк свидетел на тези процеси и ги изследва от дистанцията във времето. Затова очаквам обективност в техния прочит на историята. Важното в проекта, като усещане и реализация, е, че дава надежда."
"Настоящето е изключително противоречиво. Много от живите свидетели на времето, което засяга творбата изразяват безразличие към паметта, към призраците от миналото и като че ли с лека ръка повтарят едни и същи исторически "лапсуси", които отново ни превръщат в жертви. Категорично подкрепям и творческата теза на авторите, че политическото ни миналото не е избледняващ спомен, а е много осезаемо и чувствително настояще. Интерпретациите на миналото винаги ще са полюсни. Ние като общество очевидно показваме тази полюсност. Виждаме много точки на противопоставяне, които се активизират именно, когато се опитаме да събудим дебат около тази тема. Според мен всеки един разговор в тази връзка е важен и закъснял! Бих го нарекъл своевременен, тъй като идеологически е необходимо ние да извършим една контраофанзива, един отпор спрямо призраците от миналото, едно преосмисляне на онези травматични точки от историята ни, за да избегнем тяхното повтаряне" – категоричен е проф. Шурелов.
Дали това ще се случи през това венецианско лято или ще продължим да бъдем чужденци на собствената си национална и световна история – предстои да разберем.
Снимки: БТА
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова,..