Жителите му го определят като "Малката Швейцария на Родопите" заради невероятната природа, която го заобикаля и добрите условия за живот. Бабяк не е типичното затънтено и пустеещо българско селце, а пример за подражание. Затова местните не желаят да го напускат. Напротив, те искат там да живеят и да отглеждат децата си. "Елате да видите! Даже в София нямат такава канализация и такава инфраструктура, като при нас!" – не сдържа гордостта си Шемедин Бъсков, който е втори мандат кмет на селото, отстоящо на около 15 км от общинския център Белица. Пред микрофона на Биляна Славчева от БНР-Благоевград той разказва:

"Това е единственото село в Република България, от което не се изселва нито един човек. Селото ни е много хубаво, направи се инфраструктурата, благодарение на общинския кмет. Къде го има това – да живееш между Пирин, Рила и Родопите? Хората избират спокойствието и ни е на късмет, че сме родени в това китно селце. Просто няма как да го опиша!"

Над 730 са жителите в Бабяк. Селото си има детска градина и дори нещо все по-рядко за малките населени места у нас – училище пълно с ученици. А децата в Бабяк непрекъснато се увеличават:

"Детската ни градина в момента се посещава от около 25 деца. Тя е смесена градина. Но леглата са едва 14, не стигат. Групата ни е от 3 до 6-годишни. И децата я посещават до обяд, защото няма къде да спят. А в селото ни имаме вече 10-12 новородени. Затова сега кандидатстваме с проект за нова градина и ако имаме късмет, ще се сдобием с такава. В нашето основно училище "Св.св. Кирил и Методий" се обучават към 100 деца. Някои от тях се извозват с автобус от съседните села" – казва Шемедин Бъсков.

Част от жителите на Бабяк са сезонни работници, които заминават на гурбет в чужбина през зимата, а дойде ли топлото време, се завръщат обратно в родното място. "Нашите хора са работливи, живеем си задружно, помагаме си един на друг", казва Шемедин Бъсков. 

Преди две години в селото отваря врати малък цех за 15-16 шивачки, който тепърва ще се развива. "Искаме и селски туризъм да развиваме, както в съседното село Орцево, където имат къщи за гости. Но хората ни се нуждаят от подкрепа на държавата" – казва кметът на Бабяк.

Определено туризмът може да се окаже "златна мина" за Бабяк. В близост лежат останките от тракийски светилища, надгробна могила от късния период на желязната епоха, както и средновековен некропол. И още нещо любопитно – твърди се, че под връх Бабяшка чука има златни залежи и че тук е било добивано злато преди 2500-3000 г. от племето беси.

Дали Бабяк няма да се превърне в новия Клондайк? Едно е сигурно – красивата природа и местната кухня са важен коз за привличане на туристи. Както и наличието на предприемчиви млади хора, отворени към нови идеи. "Имаме млади хора, които създават семейства, но имаме и ергени, които все още не са се задомили и дори си мисля да им наложим ергенски данък, че да ги накараме семейства да създадат най-сетне!" – шегува се кметът и добавя:

"Вечер, когато е хубаво времето, ще видите колко майки с колички има! А центъра ни сме го кръстили "Малката Швейцария в Родопите". Защото такъв голям и хубав център няма дори по градовете! Читалището и всичко е разположено на много хубаво място, просто свети!", заключава кметът Шемедин Бъсков.

Вижте още:

• Връв на Дунав – трудното житие и битие на едно село от Българския Северозапад

• Възражда ли се българското село?

• Социална мрежа ще помага за възраждане на българското село

• Малките населени места – надежди и реалност след изборите

Съставил: Венета Николова (по материал на Биляна Славчева от БНР-Благоевград) 

Снимки: БТА, БНР - Благоевград, личен архив на Илиян Бучков, facebook.com/babqk