Предприемайки мислено пътуване във времето, съпреживяваме събития и се докосваме до личности, за които днес съдим не само по издигнатия статус на собствения си живот, но разкодираме и чрез материалните символи на отминали епохи. Опазването на исторически значими сгради като съдбовен избор “Да бъде или да не бъде родната култура” – тази идея разгръщат в триминутен клип ученици от Природоматематическата гимназия “Никола Обрешков” в Казанлък в конкурса ImagineEU на Европейската комисия.
Единайсетокласниците Кристиан Петров, Тома Тасев и Борис Илиев откликват на призива да си представят промяната, която искат да видят в Европейския съюз, с разказ за историята и настоящето на две емблематични сгради.
“Едната от тях е “Папазовата къща” в Казанлък, чиято фасада беше обновена преди няколко години – разказва Кристиан Петров. – Днес обаче тя е обект на вандалски прояви – прозорците са изпочупени, изписана е с надписи.
Сградата е принадлежала на заможна фамилия розопроизводители и розотърговци, които са имали отношение към българското образование преди Освобождението, а също по въпросите за свободата. По-късно там са се провеждали дипломатически срещи, обсъждало се е Съединението на България.
Другата сграда е дарената на карловци текстилна фабрика от братята Евлоги и Христо Георгиеви, която споделя подобна нерадостна съдба. Тя се руши, въпреки че някога идеята е била всички спечелени пари от производството да бъдат вложени в местното образование.”
Видео със субтитри на английски език:
За да може историята да се възроди чрез сградите, които я носят, Кристиан, Тома и Борис предлагат мерки на европейско ниво.
“Един от най-ярките проблеми е този със собствеността – казва Кристиан Петров. – Макар хората, построили някога тези сгради, да са били заможни и знатни, невинаги техните наследници успяват да съхранят наследството. Това е причината да предложим единно европейско законодателство, чрез което, от една страна, да бъдат решени проблемите със собствеността, а, от друга, държавите със свое културно наследство зад граница да могат с действия да го защитят. Пример в това отношение е печатницата на Любен Каравелов в Букурещ – сграда, която, за съжаление, сме изгубили.”
Втората мярка, която гимназистите предлагат, е свързана с разумното разпределение на средствата, отпускани от Европейския съюз за възстановяване на сгради с историческо значение. Последната пък засяга отношението на всички нас към това културно наследство.
“Когато една сграда бъде възстановена, тя би трябвало да бъде пригодена, за да отговоря на нуждите ни като общество и не е задължително да бъде музей – продължава Кристиан. – В нея може да има активност, която да й позволява сама да се издържа, за да не се стига до повторното й разрушаване. А гражданите, виждайки такъв проблем, би трябвало да защитават тези сгради.”
Защо обаче нехаем за историческото си наследство и няма обществена реакция, когато стари и красиви сгради се рушат?
“Това е доста сложен и, бих казал, философски въпрос, защото е свързан с цялостното ни отношение към всичко около нас – отговаря Кристиан Петров. – Нехайството може да се види навсякъде – сякаш във всекидневието си сме погълнати от масовото и изпускаме истински ценното. А то в много от случаите е просто една сграда, която всеки ден подминаваме, докато отиваме на училище, на работа. Зад фасадата й обаче стоят история и ценни моменти, от които можем да се учим.”
Приобщаване на бежанците към приютилите ги държави, създаване на клуб по дебати с участието на младите хора от Стария континент, повече възможности за образователни пътувания – това са част от идеите на участниците в конкурса за подобряване на живота в тяхната страна. Кристиан Петров също има визия как България да стане по-добро място да живеене.
“Наскоро четох проучване за основните видове дискриминация на европейско ниво и ме впечатли т.нар. възрастова – казва той. - Наблюдава се усещането, че обществото едва ли не казва на младите, че от тях нищо не зависи, колкото и да чуваме обратното. За да бъдат обаче не само България, но и повече страни по-добри, е хубаво техният глас да не бъде спиран. Започнахме нашия проект с ясната мисъл, че има нещо повече от функционална грамотност и това е културата, активната гражданска позиция, изобщо отношението към заобикалящата ни среда.”
Кристиан, Тома и Борис учат в елитна гимназия, често пътуват на състезания по математика, информатика, физика, природни науки, включително зад граница, и разширяват своя кръгозор.
“Постоянно се срещаме с други млади хора, които мислят като нас или подобно на нас, и това донякъде ме кара да смятам, че надежда има и всеки един проблем успява да бъде осъзнат от тях – добавя Кристиан. – Всъщност не от абсолютно всички, но именно тези, които разбират проблемите, са длъжни да ги направят достъпни за останалите и да посочат решение.”
Българските ученици могат да се придвижат напред в конкурса ImagineEU, а защо не и да го спечелят, ако до 28 януари т.г. ги подкрепим в публичното гласуване. Всеки може да го направи, посещавайки сайта на европейското състезание. Вижте и инструкциите за гласуване – ТУК.
Снимки: БТА, БГНЕС, БНР, личен архив
200 български ученици на възраст между 11 и 15 години ще могат да се включат и това лято в космическите лагери на НАСА в Турция. Това каза за БНР–Варна Диляна Георгиева, програмен мениджър на програмата Space Camp Türkiye 2025. Конкурсът за..
В сряда , 29 януари, по поречието на Дунав и в западната част на Горнотракийската низина, ще се задържи мъгливо. Над по-голямата част от страната ще е предимно облачно и до вечерта на места в Западна България ще завали дъжд. Ще продължи да духа..
Параходство "Български морски флот" провежда собствено разследване за случая със задържания в Балтийско море кораб "Вежен". Това съобщи изпълнителният директор капитан Александър Калчев. Той представи снимки от кораба, с които по думите му се..
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година,..
Празнично и с почит към 143-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, Градската художествена галерия в Кюстендил връчва Националната..
"Ако го няма твойто вино лудо, животът няма да е чудо!" – строфата е от песен, посветена на един от най-старите и почитаните празници по нашите земи –..