Според старата статистика и старите документи, в края на XIX и в началото на XX век в историко-географската област Голо бърдо преобладава българското население. След Балканската война (1912-1913 г.) то попада в границите на получилата независимост от Османската империя Албания. И до днес по-голямата част от децата в района са с български произход. Български език се говори в 80% от селата в Голо бърдо, а Големо Острени е най-голямото от тях - с около 300 домакинства. Все още нямат българско училище, но помежду си хората от Голо бърдо говорят на български.

През настоящата учебна година Средното общообразователно училище "Елез Кочи" дава знания на 262 деца от Големо Острени и от други селища в района. Негов директор е Члирим Муча, на 53 години, баща на 4 момчета. В началото на срещата ни той изрази благодарност към България за това, че преди четири години е оборудвала кабинета по информатика, както и за вниманието, което получават децата от дипломатическата ни мисия в Тирана. 

Члирим ни разказва за ролята на училището, за хората на Голо Бърдо, познати като едни от най-добрите строители в Албания, за гурбетчийството и за емиграцията, която се засилва в последните години, за пътя, който трябва да се подобри и да свърже хората, за Балканите и все още неоползотворените възможности пред неговите жители.

„Всички деца тук говорят нашия български език, албанския го изучават в училище. Баба ми по бащина линия, която живя до 93 години, знаеше само три израза на албански – „Добър ден“, „Остани си със здраве“ и „Благодаря“. Така, както ни гледаш, живеем. Може би, да имаше и по-добър живот за нас, но…“ (замисля се).

Члирим Муча си спомня как преди демократичните промени в Албания, по време на режима на Енвер Ходжа, хората от Голо бърдо са участвали в изграждането на пътища, фабрики и жилищни блокове. Славят се като едни от най-добрите строители в Албания. А днес – много от тях се трудят в чужбина. „Често през лятото работим в Гърция, а по-младите са по Западна Европа – Норвегия, Швеция, Германия. В момента имаме няколко много будни и добри ученици. И се надявам, че след като се дипломират, ще отидат да следват в България.“

Директорът на училището в Големо Острени често се среща с представители на българската държава и на местните български дружества, за да обсъждат възможности за опазване на културата и местните традиции, както и за осигуряването на подкрепа за развитие и по-добър живот. Признава, обаче, че интересът сред местните към България е нараснал едва в последните десетина години и той е свързан с възможността да получиш българско гражданство и европейска лична карта. Но не смята тази философия за правилна.

"Животът не е само паспорт - категоричен е Члирим Муча. - Животът е идентичност и интеграция. Откогато България е част от обединена Европа, ние имаме какво да научим от нея. За да обясним на нашите родители и на децата си, че не трябва да се борим само за един паспорт или за един език. Трябва да се борим за интеграция и идентификация. Аз съм на 53 години, имам племенник в Англия, знае нашия майчин език от сестра ми, т.е. от майка си. Имам брат, който живее в Лугано, Швейцария. И освен френски, семейството му говори и  албански, и български".  

Като цяло, в последните години и в Албания се наблюдава по-засилена миграция на хора – към големите градове и към икономически по-развитите държави в Западна Европа. За хората от Голо бърдо Члирим си обяснява това с липсата на работа и с лошата инфраструктура.

• За Голо бърдо и неговите хора

"Самите вие видяхте колко лош е пътят дотук. А ако има нормален път и добра инфраструктура, хората ни няма да напускат. Наблизо са пътищата за Тирана, за Скопие, за Солун, за България. А след като си от Балканите, това означава, че си наш. Ние сме тези, които трябва да се борят братски за развитието на нашия регион. Защото, където и да отидеш, дори да се завъртиш на 360 градуса, ти си оставаш балканец. И аз смятам, че народът на Балканите е бисер, който никой не може да замени. Господ ни е дал много неща тук и ние трябва да ги използваме. С ей тия ръце да се хванем и да работим. И с разум. Да започнем от децата. В тях трябва да се посее семето, за да изникне прекрасното цвете на мира и разбирателството".

Члирим Муча, който живее открай време в Голо бърдо и който е опознал различните националности, ни казва, че е безсмислено да се делим – кой бил българин, кой – албанец, кой – грък или македонец.

• Милена Селими: Българите в Албания имат нужда от учители и от внимание

"Ако всеки от нас започне да говори с другия нормално, да му каже: „Добър ден! Добре си дошъл!“, ще бъдем завинаги не приятели, а братя. Биологическият часовник бие бързо и ние не можем да спорим вечно. В нашия век всеки трябва да е интегриран, еманципиран и образован, за да знае какво да прави с живота си. Животът не е път, по който можеш да вървиш ей така, както ти си пожелал. Животът е борба". 

"Брате, ако ме питаш, кое свети по-силно на тоя свят – месечината или слънцето, ще ти кажа, че всяка от тях свети със собствена светлина и в определеното й време. Така и ние на Балканите трябва да осветлим нашето време - да бъдем солидарни, да подкрепяме всички, които живеят тук – и сърбите, и косоварите, и албанците, и българите, и македонците, и босненците, и черногорците, и хърватите, и словенците, и гърците. Едни и същи хора сме. Стоим под един чадър - търпим и горещините, и студа, гледаме и луната, и слънцето" - казва ни Члирим. И допълва: 

"Най-важното сега е да знаем какво да направим за децата, които раснат в това село, в този район. Трябва да се опитаме да ги задържим, да не си тръгват. Така мисля аз. Дали съм прав, не знам. Може и да греша…".

Снимки: Красимир Мартинов, Facebook: Antoni Kurti, Golloborda-Albania, Shmb Elez Koçi