В онова убого време на издялани по партиен калъп човеци да "стърчиш" със собствена осанка било грях, заплащан често с физическо унищожение. Някои обаче оцелявали – с потрошено от изстъпленията в комунистическите лагери тяло, ала с непокътната душа.
В края на 2023 г. Трифон Силяновски – композитор, концертиращ пианист, музиколог, философ, теолог отпразнува своя първи век във възвишените селения над нашия греховен свят. Неговия юбилей отбелязаха скромно някои музикантски общности, за разлика от достойното признание, което му отдаде Католическата църква в Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
"Трифон Силяновски е изключително образован в много области ерудит, който имаше способността да стига до дъното на всичко, с каквото се захваща – разказва проф. Наташа Япова, автор на книгата "Трифон Силяновски: Личността и времето". – Той познаваше из основи големите философски трудове на класическата и съвременната германска философия. Той имаше метод за изследване на историята на музиката, на хуманитаристиката – нещо, което около него не съществуваше, тъй като историята по това време беше подчинена на един-единствен т.нар. исторически метод. В епохата на смазване на личността той беше открояваща се личност и именно това беше истинската причина за неговото въдворяване в Белене."
Израсъл в елитарната среда на дом, в който чести гости били майсторите на словото Йордан Йовков и Николай Лилиев, документалистът на времето Симеон Радев и литературоведът проф. Александър Балабанов, синът на видния правист проф. Димитър Силяновски поделя интересите си между латинския език, музиката и юридическата наука. След като завършва класическата гимназия, той заминава за Австрия, където следва история на изкуствата и стилистика във Виенския университет и в същото време учи в консерваторията при големия пианист Вилхелм Кемпф. Завръщайки се в родината, той се дипломира в три специалности – композиция в класа на Панчо Владигеров и пиано в класа на Димитър Ненов в Държавната музикална академия, както и право в Софийския университет.
През 1948 г. Трифон Силяновски печели втората награда на Общобългарското състезание за певци и инструменталисти, а най-високото отличие завоюва Андрей Букурещлиев. Победителят успява да замине за Франция, където завършва Екол нормал дьо мюзик и се утвърждава като композитор, докато подгласникът му попада в Белене.
"Беше на 2 юли 1949 г., смъртта на Георги Димитров – записва болезнения спомен на Трифон Силяновски фондация "Белене". – Правехме репетиция в зала "България". На другия ден трябваше да има концерт на консерваторията и щях да свиря Бетовен петия концерт. По време на репетицията влезе човек, прекъсна ни и каза, че Георги Димитров е починал и изобщо няма да има концерт. Слязохме от сцената, отзад имаше портрети на Димитров, на Ленин, на Сталин. Аз в един по-тесен кръг казах: "Тези двамата си умряха, а кога ли ще си отиде и оня, третият?" Сталин имах предвид.Това може би е било добре дошло за тези, които са донесли, защото и преди това правех подобни изказвания и недоволствувах. На 6 юли в 6,30 сутринта пристигат един милиционер и двама цивилни. Обиск и т.н., както си му е редът. И след това: елате за кратка справка..."
Отпътуването в конския вагон, нощите на минус 28 градуса в землянката, копаенето на "гробни помещения" за мъртвите, побоищата, престоите в карцера, 15-часовото робуване в калта и мините, гладът и "угощението" със смокове като най-голям деликатес – всичко това бележи дните и нощите на този "враг на народа" в продължение на три години в концлагерите Белене, Куциян и Богданов дол. А след освобождаването му бива изправен пред ново изпитание за силата на духа – отново да просвири и да върне пианистичната си техника.
"Това наистина е изумително – продължава проф. Наташа Япова. – Започнал е с упражнения и е достигнал такова ниво, че в един момент неговият съкровен приятел от детинство – големият диригент Добрин Петков, го кани да свири на концерти. Трифон Силяновски е имал оскъдно количество концерти, останали са няколко записа и всички те се отличават с изключителна музикалност и чувствителност на свиренето. След лагерите той композира и три литургични произведения – Миса ординария, Те деум и Стабат матер, издържани в голямата религиозна западноевропейска традиция. Разбира се, създава ги за себе си, защото по това време не е възможно да бъде представена такава музика."
Бляскавите творчески изяви се появяват като рядък дар в отдавна помръкналите дни на обещаващия някога младеж, в чието лице "буржоазният учен" и основоположник на историята на музиката като наука у нас проф. д-р Стоян Брашованов виждал свой наследник. За да преживее, му се налагало да свири в заведения, да преподава частни уроци по класически езици и пиано и да се върне към усвоената на остров Персин професия на гробар.
Светъл лъч в това битие внася признанието на много музиканти, които преди концерт свирели пред Трифон Силяновски пианистичната си програма, допитвайки се за последни щрихи в разбирането и интерпретацията на дадена творба. И, разбира се, тайната му среща през 1958 г. с Дмитрий Шостакович, поканен от Съюза на българските композитори да посети страната ни. По това време Трифон Силяновски е забранена фигура, но той имал своите композиции, които държал в чекмедже.
"В Русе Добрин Петков изпълнява блестящо Деветата симфония на Шостакович и композиторът остава изключително впечатлен – казва проф. Наташа Япова. – Шостакович е развълнуван от срещата си с диригента, а той, от своя страна, се възползва от създадената връзка, разказвайки му може би за "много интересен композитор, който няма да Ви го представят официално, но е добре да видите произведенията му". Тази среща се осъществява в дома на Трифон Силяновски и той показва свои партитури. След това той пише писмо до своя приятел – запазено и впоследствие публикувано, за да му благодари за възможността да сподели своите идеи в музикалното творчество с такава голяма фигура."
Може би заради честта, оказана му от толкова голям композитор, през 1973 г. на Трифон Силяновски е позволено заедно със сегашния директор на Софийската опера проф. Пламен Карталов да създаде Камерната опера в Благоевград, а по-късно и да преподава в пловдивския Висш музикален педагогически институт (сега Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство). След 10 ноември 1989 г., когато пада комунистическият режим, той успява да поработи и със студенти в Националната музикална академия благодарение на проф. Милена Моллова, която го кани за асистент в нейния клас. Неофициално е обявен и за почетен професор – титла, която не съществува по нашите ширини. Трифон Силяновски напуска нашия свят през 2005 г. на 82 години.
Свидни спомени за "чичо Фончо", както го наричали доброжелателно настроените хора, пазят двама големи музиканти в различни жанрове. Петър Цанков – основател на първата българска рокгрупа "Бъндараците" и впоследствие барабанист в "Щурците", разказва за шанса си да се докосне до света на Трифон Силяновски на възпоменателната вечер в Католическата катедрала "Св. Йосиф":
"Моята среща с чичо Фончо беше продиктувана от това, че произхождам от музикантска фамилия или както пишеше в биографията ми – фамилия, към която са приложени мероприятията на народната власт. Когато реших да кандидатствам в консерваторията, баща ми поиска да се срещна с един човек. "Останалото ще разбереш сам", каза той и ме заведе в дома му. Влязох в стая, пълна с книги, и ме посрещна усмихнат човек, който веднага скъси дистанцията. Той ми даде три урока, говорейки ми за музиката, за изкуството, за творчеството, чрез които успях да разбера каква е отговорността на един човек на изкуството. Разказваше ми и за ролята на църквата, на религията като основна люлка на създаването на музиката отпреди седем века, та до днес. Това, което не можех да преглътна и бих използвал много тежки думи, е отношението на онези композитори, които много добре знаеха кой е Фончо Силяновски, и въпреки това позволиха той да бъде унищожен. За щастие, не съвсем, защото той беше писал, но аз не знам някъде да са издадени всички тези неща."
Виртуозният цигулар Йосиф Радионов, и той опарен от жестокостите на комунистическата власт чрез съдбата на своя чичо – осъдения на смърт от Народния съд и екзекутиран в една нощ на 1945 г. депутат Стефан Радионов, също споделя своя спомен.
"Бяхме щастливи, че музицирахме с маестро Силяновски, макар и в едно време, в което не може да се каже, че беше забравил какво е преживял в Белене. Той ми е разказвал редица потресаващи подробности, когато е трябвало с един остен да направлява добитък от брега до острова в ледените води на Дунав през ноември. И как светлият финал на героичната симфония номер 3 на Бетовен ("Ероика") го е стимулирала, за да може да преодолее тези страдания. Имал е и много други тежки моменти, но все пак ние имахме удоволствието да свирим заедно, изпълнявахме Петия Бранденбургски концерт на Бах. И аз, подобно на маестро Петър Цанков, мога да кажа, че съм взел някой и друг урок от Трифон Силяновски, с когото впоследствие продължиха нашите контакти до неговата кончина."
Трифон Силяновски създава три симфонии, три концерта за струнен оркестър, концерт за пиано и оркестър, песни по Рилке за сопран и пиано (лява ръка), сонати за цигулка, виола, виолончело, религиозни творби, както и голям брой изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата, музикалната интерпретация. "За разлика от повечето си съвременници, които залагат на пропагандна празнична музика с фолклорни заемки, той по-скоро следва линия, продължаваща модернизма на първата половина от 20-и век", казва проф. Наташа Япова.
Трифон Силяновски ни оставя и примера си на човек, преминал през ада на земята, но въпреки това запазил своето достойнство и с делата си осветил един път в тъмното време, в което му било отредено да живее.
Снимки: Диана Цанкова, Архивен Фонд на БНРСлед като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..