Хората в шуменското село Никола Козлево смятат себе си за благословени, защото ден и нощ могат да почукат на една врата и да разтоварят болката си. С усмивка и добра дума ще ги посрещне докторът, който не просто облекчава физическите им страдания, но и лекува техните души.
Д-р Евгений Кара, роден и израсъл в молдовския град Кахул, пристига в България през 1996-а. Тук намира всичко – дом, образование, семейство. И онова щастие в очите на своите пациенти, което може да се прочете след въздишка на облекчение.
"Вкъщи постоянно чувахме българска реч – разказва той. – С роднините ни бесарабски българи се събирахме на сватби, празненства, за да почетем традициите. И тъй като моята мечта, а още повече на моите родители, беше да стана лекар, заминах по една правителствена програма, след като завърших средно специално образование за фелдшер."
В Плевен се дипломира в Медицинския университет, а негов състудент – и той бесарабски българин, го кани на гости в шуменското село Хърсово, където баща му е ветеринарен лекар. Оказва се, че в близкото Никола Козлево има свободна практика и, както казва Евгений Кара, "с добрина, с хубави неща така стигнах вече 20 години".
Пациентите на лекаря споделят, че ако не е той, много от тях ще останат без здравна грижа, лекарства, първа помощ. А за да е полезен на колкото се може повече хора, той не връща никого, дори в почивните си дни. Така през кабинета му минават хора от Бургас, Горна Оряховица, Исперих, Добрич, Шумен, Генерал Колево, Варна…от половин България. "Всички ме познават от тази околия – дори от София идват. Особено по време на епидемията от Ковид страшно много пациенти имах от столицата", казва д-р Евгений Кара.
И макар да е общопрактикуващ лекар, той се увлича също по психиатрията и има своето обяснение за това:
"Психосоматичните симптоми са 70 процента в нашата практика. Само днес прегледах шест-седем души, които се нуждаят от лечение на този основа. Живеем в напрегнат свят, в информационен взрив, който получаваме по радио, телевизия, интернет, и всички знаем, че тази достъпна информация невинаги е вярна. За съжаление, никой не може да я контролира и хората, четейки, правят грешни заключения и започват да си слагат диагнози, да се самолекуват. Затова и първата ми дума към пациентите е: "Не четете в интернет, не разказвайте на баби, дядовци, комшии и ако имате някакъв проблем, заповядайте при мен". И виждам, че хората ми се доверяват, идват често и ме питат. Въобще, когато се изгради доверие между пациента и лекаря, нещата вървят и се постига 99 процента успех, а стопроцентовият само Господ може да го даде."
За да издържи на напрежението, д-р Евгений Кара обича да спортува. Тогава казва на пациентите: "Извинявайте, имам личен ангажимент – два часа за мен в залата, това е моят релакс."Друга негова страст са моторите, на които заедно с "момчетата" от време на време обикаля "езера и морета". А на въпроса успява ли да избяга някъде за две седмици, отговаря с категорично "О!", последвано от обяснението, че най-дългото откъсване за цялата му двайсетгодишна практика са били три дни.
Д-р Евгений Кара се чувства щастлив човек – обичан от пациенти, приятели и най-близките си.
"Страхотно семейство имам – казва той пред Христина Димитрова от БНР-Шумен. – Дъщеричката ми Анастасия се готви някой ден да стане лекар, а малкото ми момченце на 4 години е моята гордост и голям палавник. Съпругата ми, също бесарабска българка от Молдова, е магистър фармацевт. Сега направихме аптека за нея, защото доскоро беше по майчинство. И така, напред – живеем, работим, развиваме се."
"С цялата енергия България ме прие, благодарен съм от най-дълбоките части на душата си – добавя лекарят, признавайки и какво го мъчи у нас: – Като чуя, че някой млад човек заминава, гледам да го разубедя. Много ми е мъчно, но като се върнат, е голям радост", казва бесарабският българин. И ги посреща с думите: "Добре дошъл вкъщи!".
Текст: Диана Цанкова (по интервю на Христина Димитрова от Радио Шумен на БНР)
Снимки: Радио Шумен Здравна служба- Община Никола Козлево, zdrave-bg.com
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..