Един 21-годишен младеж, който е раждан в Италия и никога не е живял в България, иска да предаде любовта към майчиния си език и към далечната родина на българчетата в Рим. За Георги Димитров България не е абстрактно понятие, а работата му като учител по български език в неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим е кауза, не обикновен професионален ангажимент. "Аз се чувствам на 100% българин, въпреки че съм роден в Италия и тук е протекъл целият ми живот" – категоричен е младият мъж.
Вижте видеото!
Родителите му се установяват на Ботуша през 95-та година на миналия век и по-точно в крайбрежното градче Анцио, близо до италианската столица. Майка му е от Ловешко, баща му – от Видинско в Северозападна България, район известен като един от най-бедните в ЕС Вкъщи винаги се е говорило само на български, затова Георги го владее перфектно, без сянка от чужд акцент или интонация. Младият мъж посещава лектората по български език и култура в университета Ла Сапиенца и с ентусиазъм предава познанията си на учениците от неделното ни школо.
"Това са деца с български корени или са от смесени бракове и искат да поддържат връзката с България" – казва Георги Димитров и допълва:
"В началото беше доста трудно, защото никога не съм изучавал българския език в училище. Аз съм носител на езика, без да владея граматиката му. И благодарение на факта, че посещавах лектората, успях да придобия нужните познания, а и постоянно си усъвършенствам езика. Затова успявам да помогна на децата да преодолеят трудностите, с които се сблъскват при усвояване на българския. Учениците ми го говорят, но не владеят граматиката, както бях аз в началото. Освен това, повечето деца общуват вкъщи само на италиански език. И да, вярно е, че в междучасията говорят помежду си на италиански, но ние, преподавателите, винаги ги поощряваме да използват българския помежду си. От друга страна смятаме, че нашето училище е мястото, където те завързват приятелства със сънародниците си. И това е много важно за поддържане на връзката им с България."
Именно езиковото обучение и преподавателската дейност са областите, на които младият мъж смята да посвети професионалния си път. Освен българския, в Ла Сапиенца той изучава още руски, сърбохърватски и словенски. Но какви са шансовете му като българист и славист в държава като Италия?
"Областта, в която може да се употребяват тези езици, мисля че е достатъчно богата, за да имам бъдеще – казва Георги Димитров пред Радио България. – Доколкото знам, има интерес към преводи от български език. Тук например, има издателска къща, която се нарича "Воланд", която превежда доста интензивно български автори, като Георги Господинов, но и по-класически наши творци. Донякъде тези славянски имена звучат малко екзотично и за някои италианци това е интересно. От друга страна, както българският език е "малък", така и литературата ни, на фона на европейската, е по-непопулярна. Това, разбира се, не означава в никакъв случай, че не е толкова стойностна! Но се сблъскваме със силната конкуренция на англоезичната, френската и други литератури."
Според Георги италианците почти нищо не знаят за българската култура, а и новините от нашата страна са твърде оскъдни на Ботуша. Затова младият мъж не пропуска да разказва за родината си и постиженията й. И дори успял да запали негов познат да изучава българския като основен език в Ла Сапиенца!
Вижте още:
Снимки: Венета Николова, личен архив
Видео: Венета Николова
За ученици в 11 клас от гимназия в Ришон Лецион, Израел, беше проведен открит урок за съдбата на българските евреи през Втората световна война. Специален гост на събитието и лекцията на 15 декември, изнесена от Ира Шарфман и Сахар Шаули, на която..
Сред журналистите в Сърбия, на чиито телефони е бил инсталиран шпионски софтуер, е Славиша Миланов от Цариброд (Димитровград), който работи за местния сайт за новини на български и сръбски език ФАР, пише в доклад на "Амнести интернешънъл". В..
В Париж днес ще бъде връчена наградата "Маларме" за 2024 г. на Мари Врина-Николов, присъдена за превода ѝ на френски език на стихосбирката "Там, където не сме" /Là où nous ne sommes pas/ на Георги Господинов. Наградата за чуждестранен превод..