Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е "Гайдарят", а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко километра селце Стойките пък също може да се похвали с уникална забележителност, посветена на традиционния музикален инструмент.
В Стойките се намира любопитен Музей на гайдата. Създаден е с безвъзмездното участие на хора от селото и района, и днес той посреща посетители както от страната, така и от чужбина. Експонатите в него са дарения от семействата и наследниците на именити гайдари от Родопите като Апостол Кисьов, Костадин Варимезов и други.
Върху мехове на гайди, разположени на т.нар. "стена на Гинес", са записани имената на всички 333-ма гайдари, участвали в поставянето на световния рекорд по свирене на гайда, регистриран през 2012 г.
В експозицията е демонстриран и процесът на майсторене на пискуните на гайдата от най-използвания за изработката на инструмента дървен материал – бъз. Можете да се "заврете" в търбуха на гайдата, за да проверите каква е тя на допир отвътре, "защото тя е различна отвътре и отвън" – пояснява Диана Георгиева.
Разглеждаме музея заедно с дипломата Светлозар Панов, посланик на България в държави на няколко континента, чийто мандат в Австралия и Нова Зеландия приключи наскоро. Посещението му в Стойките е свързано и с премиерата на току-що публикувания му роман "Гайдарят", за която той избра съседното село Широка лъка, където са сторили чест на музикалния инструмент и хората, които умеят да разказват истории чрез космическия му звук, изграждайки специална чешма в центъра.
Родовите корени на Светлозар Панов са далеч от това място – в противоположния край на България и по-точно в Разградския регион, където, по думите му, също има традиции в гайдарството. Може би затова гайдата става част от романа му, но също така тя се явява нишката, която свързва българи и ирландци в художествената творбата на дипломата.
Герои на романа "Гайдарят" са двама млади българи от средата на XIX век, които бягат от османския гнет в родното си село, за да търсят препитание като улични музиканти и по-добър живот в тогавашна Европа.
"Борбата за свобода понякога изисква и жертви, а жертвите са свързани с това човек да напусне своя роден дом, да оцелее, да намери сили, да се пребори с противника и да установи в своя район на свобода. Тръгвайки от България, героите попадат в различни ситуации. От една страна лични любовни, конфликтни и други. От друга – срещи с исторически личности, които са двигатели на своите движения, като героите на Унгария, на Ирландия, на Италия, които в средата на 19 век също търсят свобода от своите окупатори. Мисля, че пътуването между югоизточната част на Европейския континент и най западната – до Ирландия, е един път към свобода, един път на музиката и една пряка връзка между България и Ирландия. Две държави, които обичат, ценят, развиват гайдарското изкуство и са популярни по света със своите гайди."
Снимки: Йоан Колев, личен архив
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..