Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Евроизбори 2024

Радан Кънев за бъдещия ЕП и закъснелия европейски дебат в България

Българският евродепутат е "яростен противник" на избори "2 в 1"

Снимка: Ани Петрова

Няколко месеца преди европейските избори, които в целия ЕС ще се проведат между 6 и 9 юни, и в несигурния български политически контекст, Радан Кънев, евродепутат от групата на ЕНП, избран от листата на ДБ, прогнозира състава и политиката на новия Европейски парламент. 
Според него ако евентуални предсрочни национални парламентарни избори се проведат заедно с изборите за Европейски парламент, това би довело до размиване на важната тема за онова, което предстои в Европа за години напред.

"Аз съм яростен противник на избори "две в едно", защото това означава европейският дебат изобщо да не се състои в България дори в най-замърсения си, пропаганден вид" – заявява Кънев, за когото провеждането на нови парламентарни избори едва ли би довело до различен резултат, затова пък важните фигури в българската политика ще бъдат заети със "сглобяването" на следващото мнозинство и правителство, а не с важния дебат за следващите пет години, тъй като след европейските избори предстои формирането на новите европейски институции. 

Този процес Радан Кънев определя като "много тънка търговия на постове срещу политики" и именно той ще предопредели политическите приоритети за петгодишен период. "И ние, които винаги сме били престъпно пасивни в тези отношения, този път ще отсъстваме напълно", предвижда евродепутатът от най-голямата група в ЕП.

Макар дебатът за Европа да е много закъснял в България, през последните две години важността на европейското законодателство сякаш вече започва да се осъзнава.

"Започнахме да говорим за баланса между европейски и национални политики, да разбираме, че Европейският парламент не е просто място, където се гласуват резолюции, а където се работи върху 2/3 от законодателството в ежедневието ни. Всичко това е тема на европейските избори."

Очакванията за възход на евроскептицизма в следващия Европейски парламент според българския евродепутат са силно преувеличени.

"Няма никаква новина по отношение на това как ще се позиционира следващият парламент и по отношение на единството на Европейския съюз, и по отношение на подкрепата ни за Украйна - твърди Радан Кънев, според когото обаче промяна може да се очаква в областта на икономическата и екологичната политика. –  Много се пропуска фактът, че сред така наречените крайнодесни партии противниците на общата европейска политика в защита на Украйна са твърде малко. Най-крайната националистическа група "Идентичност и демокрация" въобще не е единна по тази линия."

Настоящият европарламент работи на принципа на центристко мнозинство между либерали, социалисти и ЕНП. Малкото въпроси, по които не се намира консенсус, показват наличие на стабилно резервно ляво мнозинство.

"Най-вероятно в следващия парламент резервното мнозинство ще е дясно. Но то ще си остане резервно, защото с "Идентичност и демокрация" никой не работи и това няма да се промени", прогнозира Кънев.

Повече за ролята на България и т.нар. малки държави в големия разговор за бъдещите европейски политики – чуйте в звуковия файл:


Снимки: Ани Петрова, Pixabay, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 13 май 2025 г.

В "България днес" на 13 май слушайте: 01:55 - Актуална информация от България и света 10:18 - Прогноза за времето у нас и по света 15:40 - Какво "казва" президентът с предложението си за референдум за въвеждане на еврото у нас?..

публикувано на 13.05.25 в 19:00

Президентът: Мнозинството крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа

В страха си от гласа на българските граждани при провеждане на референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г., днес новото мнозинство в парламента погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание...

публикувано на 13.05.25 в 17:55

Етнографската изложба "Потопеното наследство" повдига сериозни екологични въпроси

В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва мащабно строителство на язовири в цялата страна. Така в периода 1950-1985 г. биват построени 216..

публикувано на 13.05.25 в 13:45