В началото на месеца деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. д-р Климент Найденов посети бесарабските българи в украинското село Зора, за да направи дарение –  два лаптопа, книги за Атон на професор Румен Пенин, както и издания, свързани със създателя на географската наука у нас – академик Анастас Иширков. Това е първата инициатива на новосъздадения Explorers Club Bulgaria, чието официално представяне е тази вечер, 19 март, в аулата на  Софийския университет.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Климент Найденов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Опитваме да създадем клуб на изследователите, който да представлява едно мултидисциплинарно професионално общество. То трябва да е посветено на напредъка в научните изследвания, в теренните изследвания, в опазването на околната среда и всичко, което може да съхрани нашата планета и да развие научните изследвания в абсолютно всички области“ – поясни в интервю за Радио България проф. Найденов.

Сред учредителите на клуба са някои от водещите български имена в науките за земята, историята и културата, но същевременно и страстни пътешественици, като археологът проф. Николай Овчаров, географът и писател доц. Георги Бърдаров,  писателят и пътешественик Северина Маркова.

"Предвиждаме едно пътуване до най-голямата солна равнина в Боливия и всичко, което я заобикаля. Искам да споделя за вашите слушатели, че под тази най-голяма солена равнина в света, се намира най-голямото литийно находище в света, от което започва добив на литий за електромобилите. След това бихме желали през май да посетим Алжир, като там ще навлезем дълбоко в пустинята Сахара, където има скални рисунки от времето, когато пустинята е била зелена. Ще направим едно проучване заедно с проф. Николай Овчаров за това какво се е случило, какво е състоянието сега и очакванията за тази пустиня и скалните рисунки, тъй като те са под закрилата на ЮНЕСКО."

Засега експедициите ще се финансират с лични средства на участниците, както и с помощта на съмишленици. Проф. Найденов изрази надежда в бъдеще чрез тези пътешествия, в които ще има и пътуване, и наука и изследвания, да се задвижи един процес, в който да се включват много повече хора, а пътуванията да имат кауза. "От всяко едно пътуване ще се отделят средства, за да могат да се правят някакви социални каузи, както ви казах първото беше в Украйна. Видяхме че има ефект, хората се зарадваха".

"Видяхме една светлина в очите на децата, която може би тук в България, тъй като сме доста презадоволени и не можем да я усетим, но там благодарността в погледа на тези деца си личеше" – казва проф. Климент Найденов, но не скрива усещането за напрежение, което витае във възуха в Украйна. Последното му посещение в Одеса е било белязано от дронови атаки.

"Пътуването ни до село Заря, както е побългареното му име, беше напрегнато, тъй като трябваше да преминем доста застави с млади момчета взети на военна служба. В самото село бях много впечатлен – там има около 5 хиляди жители, бесарабски българи, 1700 къщи. Тези хора определено съхраняват българския дух и традиция. Направиха ни много мило посрещане, с храна, която те са добили от земята си. Аз се почувствах като в едно забравено време. Хората бяха много чисти, добронамерени. Като човек, занимаващ се с география на селищата в България, бях впечатлен  от много активното читалище, но също така, че това село има европейски, световни и олимпийски шампиони, четири футболни отбора в 4 възрастови групи, отбор по борба. Оказа се, че местните земевладелци поддържат всичко това, а в допълнение хлябът в селото е безплатен за всички."

Катедрален храм „Покров Богородичен“ в Измаил

Силните впечатления карат българския изследовател да заяви категоричната си готовност да се завърне при тези 5 хиляди бесарабски българи, но вече с трите си деца. "За да могат моите деца да познават свои сънародници и извън граница, защото това е едно завръщане към нашите корени" – казва в заключение проф. Климент Найденов.

Снимки: БТА, СУ "Свети Климент Охридски", личен архив