Дачич благодари на Русия за подкрепата за териториалната цялост на Сърбия

Двустранните отношения между Сърбия и Русия са на високо равнище въпреки многобройните предизвикателства. Това беше констатирано на среща между сръбския вицепремиер и външен министър Ивица Дачич и руския външен министър Сергей Лавров в Москва, предаде tanjug.rs. Дачич подчерта, че икономическите отношения с Русия са изключително важни, особено в енергийния сектор, и че за Сърбия е важно сделката за природен газ с Русия да бъде удължена след края на срока ѝ през 2025 г. Той също така благодари за подкрепата на Русия за териториалната цялост на страната. "Това е жизнено важно за нас. Жизненоважно е да знаем, че имаме сигурен вот в Съвета за сигурност (на ООН), който винаги ще бъде против независимостта на Косово и Метохия и който винаги ще подкрепя териториалната цялост на Сърбия", каза Дачич. Напомняме, че Сърбия не признава обявената едностранно през 2008 г. независимост на Косово.

Съдът в Хърватия не позволи на Миланович да се кандидатира за премиер, докато е президент

Президентът на Хърватия Зоран Миланович насрочи парламентарни избори в страната за 17 април, а часове по-късно обяви, че самият той ще се кандидатира за следващ премиер на страната от опозиционната Социалдемократическа партия, но няма да подава оставка от президентския пост. Съобщението предизвика дълбока политическа криза в страната, която е членка на ЕС и НАТО, съобщи БТА. Заради изненадващия ход на президента Конституционният съд на Хърватия беше призован да даде становището си по казуса. Магистратите отредиха: кандидатурата на Миланович, докато заема длъжността президент, в листата на която и да е политическа партия или независима листа за избор на представители в хърватския парламент, е несъвместима с неговото конституционно положение и правомощия и принципа на разделение на властите. Възмутен от решението на съда, Миланович заяви, че то "убива демокрацията" като обявява "обикновен опит за участие в парламентарни избори за нарушение на Конституцията".

Реджеп Ердоган: "Кипър днес можеше да е изцяло наш"

По време на ифтар (ритуална вечеря по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан) с турски военни президентът на Турция Реджеп Ердоган защити турската инвазия на Кипър през 1974 г. Той посочи, че, ако турските сили се бяха преместили по-на юг, тогава "Кипър днес можеше да е изцяло наш“, предаде кореспондентката на БНР в островната държава Бранислава Бобанац. Правителството в Никозия определи изявлението на Ердоган като "неприемливо и провокативно". "Вече 50 години Кипър, пълноправен член на ЕС, е под окупация след варварската инвазия", заяви правителственият говорител Константинос Летимбиотис. Кипър е разделен от 1974 г. Тогава, след опит за военен преврат на гръцки военни, Турция окупира с войски част от острова, където доминираше турско население. Създадената тогава на окупираната част Севернокипърска турска република е призната до днес само от Турция, докато международната общност я възприема като част от Република Кипър.

ЕК: Ако Румъния не изпълни навреме Плана си за възстановяване, ще връща пари

Румъния има две години и половина, за да изпълни целите си по Националния план за възстановяване и устойчивост. В противен случай ще бъде принудена да възстанови полученото предварително финансиране. За това е предупредила Букурещ Еврокомисията при преглед на свършеното по плана дотук, предаде Радио Румъния Интернешънъл (RRI). От Брюксел изтъкват, че Румъния е извършила реформи в сферите на енергетиката, правосъдието, борбата с корупцията и пенсионното осигуряване, но не са проведени други ключови реформи, като данъчните и свързаните с ефективността на бизнеса и корпоративното управление на държавните предприятия, е заявила Селин Гуер, представител на комисията. Проблемен е и големият бюджетен дефицит, който за тази година се очертава като близък до 7% от БВП. По Плана Румъния очаква от ЕС 30 млрд. евро под формата на грантове и кредити, които трябва да бъдат използвани до края на 2026 г., уточняват от RRI.