7
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с българско самосъзнание идват да търсят обучение или реализация в България, а българският паспорт им отваря вратите към други държави от ЕС и по света.
Такъв избор прави и Синди Николофски, която вече една година работи в албанското посолство в София като финансист и секретар на посланика. Скоро обаче ѝ предстои ново предизвикателство – пътуване на бригада в Аляска, където ще работи като сервитьор, а когато се завърне у нас, има желание да се занимава с програмиране. Освен това от септември месец се надява да започне работа и в албанската редакция на Радио България.
"Аз се казвам Синди Николофски, живяла съм в Албания докато станах на 18 години. Моите родители са български и албански граждани. Майка ми е от Украйна, но има и молдовски паспорт, а преди години е дошла в Благоевград да учи. Баща ми е част от българското малцинство в Албания и също е дошъл в България, за да учи. Запознават се в Благоевград и отиват да живеят в Албания."
Синди споделя за нещо, което я изненадва у хората, които среща както в Албания, така и у нас:
"Нашето село се казва Върник. Там има много хора, които говорят един български диалект. Приели са ги като част от албанския народ. Никога не сме се чувствали лошо в Албания, но всеки път ми казваха – "вие не сте албанци, вие не сте албанци". Това се случи и когато дойдохме в България, пак така ни казваха – "вие не сте българи, вие сте албанци", все едно нямаме идентичност. Въпреки това, много хубаво съм си прекарвала както в Албания, така и в България, тоест и на двете места се чувствам добре и ако ме питаш дали съм албанка или българка, не мога да ти отговоря."
Благодарна е и за подкрепата, която страната ни оказва на Албания по пътя ѝ към членството в Европейския съюз. Признава, че откакто българското малцинство там е признато, всеки, който пожелае, може лесно да вземе български паспорт. "Има много деца от нашето село, които учат в София и работят различни неща. България и Албания винаги са били близки държави, имали са много добри отношения", казва ни Синди.
За родителите си разказва малко. Баща ѝ вече не е сред нас, а майка ѝ работи като психолог в общината на град Билища, намиращ се в административна област Корча. Помага на деца, които са прекалено затворени или са част от аутистичния спектър.
Любимо място за Синди в София са многобройните паркове, в които може да се разхожда. Прави го с удоволствие при всеки удобен случай. Освен това градът ѝ дава голямо спокойствие, каквото никъде досега не е чувствала. Това безспорно е един интересен и със сигурност различен поглед над ежедневието в нашата столица.
Вижте още:
Снимки: личен архив
Преди 27 години несигурността, в която се намира страната ни, но и страстта към катеренето, кара сънародника ни Константин Златев да нарами своята раница и с около 3000 долара да поеме към една мечта – да изкачи някой от скалните върхове в..
Навършват се 116 години от онзи 22 септември 1908 година, когато България заема своето равноправно място сред останалите свободни и независими държави от тогавашна Европа. Макар за разлика от Съединението обявяването на Независимостта да е изцяло..
Тя е професионален разказвач. Разказва истории от цял свят, но най-вече български народни приказки. Също така тя е поет, фотограф и гид – развежда хората сред природата, докато им разказва приказки. Запознайте се с Нана Томова. Р одена е в..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..
Ясно
Разкъсана облачност