Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преди 80 години е открита Казанлъшката гробница

Стенописите за първи път разкриват света на тракийските царе и мистерии

25
Снимка: Иво Иванов

"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното заедно със своите коне. Заради многобройните могили с погребения на владетели от елинистичната епоха, районът между българските градове Казанлък и Шипка е наречен Долината на тракийските царе. Големите археологически открития започват преди 80 години. 

На 19 април 1944 г. войници рият окопи на височината Тюлбето над Казанлък. Те се натъкват на зид. Преместват огромен камък и проникват в тъмна дупка. Под светлините на запалени вестници са смаяни от стенописите в разкрилата се пред тях тракийска гробница. Директорът на местния музей – писателят и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир веднага съобщава в София за важното откритие. Изследванията и консервацията продължават до 70-те години на миналия век. За да се съхрани оригиналът е изградено копие на безценния паметник. През 1979-та Казанлъшката гробница става първият български обект, вписан в световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.

Гробницата е била ограбена още в античността, но в прахта по пода са открити златни и позлатени пришивки от изтлели разкошни одежди, части от украшения, а извън могилата – в жертвеник – е положена сребърна каничка. В предверието (дромоса) са открити останките на кон, погребан заедно с тракийския цар, за да му служи в отвъдния живот. В кръглата камера са положени мъж и жена. Погребаният е бил войн. Въоръжен е с копие и крив тракийски къс меч – махайра.

Най-забележителното в последния дом на погребаната царска двойка са изразителните стенописи. В тесния дромос, на височината на очите на преминаващия под наклонения свод, са изрисувани динамични бойни епизоди. Те пресъздават военните подвизи в земния път на одриския владетел. Сцените въвеждат към централните фрески под купола на гробната камера.


Заставайки в средата на малкото кошеровидно пространство, завъртате глава и като филм пред вас се завъртат последните мигове от погребална церемония. В средата е образът на отишлия си цар. Със златен лавров венец на главата той е нарисуван по-тъмен, защото вече е мъртъв. Седи пред отрупана с храна маса. В дясната ръка държи съд с вино. Лявата е вплетена в ръката на насрещно седналата съпруга. Видимо и смъртта няма да ги раздели. Мъжът е вперил поглед в достолепно нагиздената жена. Тя замислено е свела глава и поглед с въпроса – какво предстои след смъртта? Сигурно е любимата съпруга на царя. На нея е отредено да го придружи в отвъдното.

Последната трапеза на двойката таи напрежение. Слугините усилват мистерията. Една поднася на покойния нарове, като символ на безсмъртието. Други принасят на царицата вещите, които ще ѝ служат във вечността. Процесията тръгва. Жени тръбачи известяват раздялата. Мъж носи малка синя кутия. Конярите дърпат оседланите любими жребци на владетеля. Животните предчувстват, че скоро ще бъдат принесени в жертва. Най-нервни са конете, впрегнати в квадригата. Колесничарят с разветия перчем едва ги удържа. Това е последният миг.....

Посетителят вдига поглед нагоре до камъка, покриващ толоса или куполния свод. Над цялата суматоха в кръг летят 3 надпрепускащи се колесници. Това са погребалните игри-състезания, устройвани в памет на споминалия се. Живот и смърт се завихрят едновременно. Пред сетивата "оживяват" хора отпреди 23 века.


Тълкуванията на образите са различни. За едни под купола е нарисувано елинистично погребално угощение. Според други изследователи в героите и сцените трябва да се търси орфическа символика, разказваща за обезсмъртяване душата на погребания и обожествен тракийски цар.

В началото на новия век доцент Константин Бошнаков чрез фотографски анализи открива, че стенописите в тракийската гробница са подписани от своя автор. Художникът е Кодзимасис или Козимасис. На младини е рисувал и друга тракийска гробница – Александровската. Ловните сцени там са доста по-първични като композиция и живопис. Видимо художникът се е развил през следващите десетилетия. Но е продължил със самочувствие да подписва творбите си. Бошнаков открива изписано и името на погребания в Казанлъшката гробница. Той е Ройгос или Райздос, син на Севт, все царе от тракийската държава на одрисите.

Цар Севт III

В района на Казанлък има около 1500 тракийски могили. Затова наричат Казанлъшкото поле Долината на тракийските царе. Проучени са около 200 могили и 15 гробници. Защо одрисите са решили да погребват своите знатни покойници точно тук? Отговорът на загадката може да е в прочутия мегалит край Бузовград, над Казанлък, или във вече потопения град на цар Севт – Севтополис.

Макет на Севтополис

Намерете вашите отговори! Долината на тракийските царе очаква своите нови откриватели.

Вижте още:

Снимки: Иво Иванов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Честваме св. Андрей Първозвани, смятан за покровител на древните българи

На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..

публикувано на 30.11.24 в 05:30

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..

публикувано на 27.11.24 в 08:25

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..

публикувано на 25.11.24 в 09:25