Тя е красива, стройна, млада и образована. Притежава всички качества за успешна кариера на модния подиум или в рекламния бизнес! Но избира да отглежда … биволи на село. Цветелина Недкова завършва с отличие висшето си образование в специалностите икономика и IT технологии. Противно на очакванията обаче младата жена решава да се завърне в кравефермата на нейните родители във великотърновското село Долна Липница, където е израснала. Само че вместо с отглеждане на крави, Цвети се захваща с ново предизвикателство  – биволовъдството. За целта тя се сдобива с една биволица, заедно с двете й малачета от породата българска мурра.

Днес, почти десетилетие по-късно, Цвети е щастлива собственичка на стадо от 49 бивола. В сравнение с кравите, представителите на тази порода по-лесно усвояват грубите фуражи, те са по-издръжливи на болести, живеят по-дълго и млякото им има по-добри показатели, научаваме от стопанката им. Освен това, биволите са по "чувствителни" от кравите и се привързват към хората, които се грижат за тях. "Любимката ми се казва Чудомира - това е първото малаче, което се роди при нас. По-умна е и от куче!", твърди Цвети. За да увеличи стадото си, 32-годишната фермерка разчита на изкуственото заплождане. Целта е да съхрани максимално генетичните качества на породата българска мурра.

Цвети и съпругът ѝ сами се грижат за своите питомци. В момента те инвестират средства за подобряване на инфраструктурата в стопанството, така че техните български мурри да се радват на по-луксозни условия и да дават още "по-щастливо" мляко. Дневният млекодобив на фермата варира между 100 и 150 литра, в зависимост от това колко животни се доят. "Получаваме, макар и малки, субсидии. Едната е за запазване на изчезващ вид, какъвто е българската мура, а другата е свързана с производството на мляко, т.е. за доказан минимален литраж на животното, или 400 литра на глава за година", обяснява Цвети. А къде пласират млякото?

"Регистрирахме се по наредба 26, която ни дава право да продаваме мляко директно от фермата си на физически лица. Идва, образно казано, човек от селото, и може съвсем законно да закупи от мен 10 или 20 литра сурово биволско непастьоризирано мляко. По този начин, в рамките на малко повече от 2 години, ние се развихме толкова на пазара, че млякото ни е записано за минимум 10-15 дни напред. Продавам абсолютно всичко по този начин. Преди това работихме с мандра. Но от една страна изкупните цените не са толкова добри, от друга - пазарът не е сигурен. Фермите са малки и за мандрите не е рентабилно да събират суровина оттук- оттам. Затова бяхме принудени да потърсим друг вариант. И той се оказа успешен. Сега качественото ни мляко отива директно при хората, на които искаме да го дадем. А това са жители от селото и от близките населени места, които свикнаха с млякото ни. И конкуренцията е малка - освен още една неголяма ферма, подобна на нашата, в цялата област няма други такива."

Сега Цвети крои планове да се сдобие и с малка мандра за производство на биволско кисело мляко, сирене и други екологично чисти продукти. Междувременно атрактивните ѝ питомци не пропускат участие на Националното животновъдно изложение в Сливен, където вече две години подред отнасят първата награда.

Вижте още:

•  Микеле Крешентини и неговата магарешка ферма в Рила
  
• Сок от планински лимон, арония или дюля – защо не е лесно да си биопроизводител у нас
• За радостите и неволите на едно фермерско семейство от село Добродан
• Да се почувстваш фермер в Родопите

Снимки: архив на Цветелина Недкова